В София трябва да се постави паметник на Съединението, за да не се забравя, че Княжеството, неговата армия и неговият княз Александър І Батенберг са изиграли решаваща роля за него.

Това заяви професор Веселин Янчев, преподавател по Нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в интервю за БГНЕС по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

„До Съединението водят събитията след Освобождението, те ясно показват, че българската нация няма да получи обща държавна стряха в резултат на Руско-турската война. Значителни части от българското население остават в границите на други държави. Ние често пренебрегваме факта, че значителна част от българското население в северната ни окрайнина остава под румънска власт. Нишкият санджак, който е даден на Сърбия, е чисто българска област, в която живеят хиляди българи, а след това допълнително Берлинският конгрес дава нови територии на Сърбия. Разбира се, остават и онези територии, които попадат в границите на Османската империя – Македония, Беломорска и Одринска Тракия“, коментира професор Янчев. 

„Разпокъсването на българите, които до този момент са живели в една наистина цялостна държава, като власт и управление, и като религия, но общо, заедно веднага поражда идеята и стремежа към националното обединение. Търсят се пътища, начини и средства за бързо постигане на националното обединение. Тогава се съставят първите комитети с ясното им название, което говори каква е тяхната цел – обединението на всички българи“, допълни професорът.

Веселин Янчев посочи, че още през 1880 г. е така нареченият първи опит за Съединение, когато депутатите от Източна Румелия считат, че на всяка цена трябва да се обяви обединението на областта с Княжество България, за да се предотврати една турска окупация. „През 1884 г. е така нареченият втори опит за Съединение. А през 1885 г. започва една системна подготовка за това, което се случва през септември. Ролята на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), воден от Захари Стоянов е ключова, важна и решаваща. Очевидно се следва моделът, принципът, който е приложен преди Освобождението. Следват се заветите и делото на Васил Левски, защото идеята и практическата дейност е същата – да се създадат местни революционни комитети, които да подготвят населението, да го въоръжат и в подходящия момент то да се вдигне и да провъзгласи, и не само да провъзгласи, а да защити Съединението. Имаме едно съчетание на практика между действията на революционните комитети и на армията – както в Източна Румелия, така разбира се и в Княжество България. Първоначално е било взето решение за провъзгласяване на Съединението на 15 септември 1885 г., предвид еуфорията сред населението. Но още от 2 септември в Източна Румелия, в Панагюрище и на други места има спонтанни акции за обявяване на Съединението или искания за Съединение. Това показва на ръководителите на Централния комитет, че акциите не бива да се отлагат, не бива да се чака, защото е възможно или да се намеси Османската империя, или да се намесят Великите сили и да предотвратят самото Съединение“, заяви историкът.

„Решено е на 6 септември Съединението да бъде обявено. В Пловдив влизат частите на Източнорумелийската милиция, начело с майор Данаил Николаев, влизат и чети от околните селища и символично арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, който е българин, който знае за подготовката на Съединението, който не е против неговото провъзгласяване. И защо казваме символично? Защото все пак той е назначен от султана за управител на областта. За да се покаже, че тази област вече няма да бъде управлявана от султана, а ще бъде управлявана от българския княз, Гаврил Кръстевич бива арестуван. С един манифест, изготвен от дейците на Централния комитет, от хората на Захари Стоянов, се провъзгласява Съединението на Южна България с Княжество България под скиптъра на Негово Височество княз Александър I. На 8 септември 1885 г. в Търново, заедно с Каравелов, княз Александър I обявява, че приема Съединението и че България ще направи всичко възможно за неговата защита“, посочи професор Янчев, уточнявайки как се стига до самото съединение на двете Българии.

„България се е готвила за предстояща война срещу Османската империя и следователно Българската армия била изпратена на българо-османската граница. Но всъщност войната не идва от Османската империя, а идва от запад, от Сърбия. Защитата, както обикновено се пише и обяснява, е както дипломатическа, така и военна. Това, което прави самият княз Александър I и правителството на Петко Каравелов, е да уверят Великите сили и самия султан, че актът на Съединението не е насочен срещу Османската империя и срещу султана, че ще бъдат запазени и гарантирани правата на мюсюлманското население, независимо от промяната в статута на областта. Че това Съединение дори ще отвори нова страница в българо-турските отношения и ще даде възможност за тяхното подобряване“, заявява историкът.

Професор Янчев коментира и позицията на Русия по повод Съединението. „Единственият категоричен, безкомпромисен противник на Съединението се явява Русия. Русия, която допреди няколко години е воювала за освобождението на българите от османска власт, фактически настоява за запазване на статуквото, настоява за изтеглянето на българските войски от Източна Румелия и най-вече за абдикацията на княз Александър. Защото тя не може да допусне такъв жизнено важен и определящ съдбата акт да бъде извършен под скиптъра на княза, а не под диктовката на руската политика“, каза той.

Сръбският крал Милан търси укрепване на престола, търси престиж, търси териториално разширяване и смята, че това може лесно да се случи, ако нападне България в гръб. „Наистина, според сръбските претенции, границата трябва да стигне до река Искър. Трънско, Годечко трябва да бъдат взети. Цяла Северозападна България би трябвало, според сръбските искания, да стане част от сръбската държава. България е оставена абсолютно сама в това коварно действие от страна на нашите съседи. Великите сили изобщо не са си представяли, че България и българската армия са в състояние да се противопоставят успешно на сръбската агресия. Но победите при Сливница, Драгоман, Пирот са факт. Те са истински шок – и за Европа, и за света. Това са едни победи на българската армия, които имат не само военно значение. Те поставят България на картата на Европа. Европа и светът започват да гледат на България като на самостоятелна държава, като на сила, която е в състояние да води успешни войни“, коментира историкът. 

Той посочи, че Великите сили не правят нищо, за да спрат Сърбия да нападне: „Когато българските войски разбиват сръбските, Русия, Австро-Унгария и Германия правят всичко възможно да спрат по-нататъшното българско настъпление, да спасят крал Милан, да не допуснат българската армия да премине дълбоко на сръбска територия. В началото на декември е подписано примирие, а на 3 март 1886 година символично на датата на Освобождението е подписан миреният договор в Букурещ.“

Професор Янчев представи и книгата „Три погледа за Съединението“, на която е съавтор и заяви: „С моите колеги се опитахме да погледнем към Съединението 140 години по-късно. Не да дадем някаква принципно нова интерпретация на този акт, защото има консенсус, че Съединението е едно от най-светлите и величави събития в новата българска история, а просто да го осветлим от различни аспекти.“ | БГНЕС