Повече от 65 000 палестинци са загинали, най-малко 21 000 деца са останали с трайни увреждания, а цялото население е в капан под бомбардировки, глад и блокада.

Военните действия, последвали атаката на терористичната организация Хамас срещу Израел на 7 октомври, вече продължават почти две години. На този ден загинаха 1219 души, предимно цивилни, а други 251 бяха отвлечени в Газа.

Според информацията, 47 заложници все още са в плен, от които 25 се смятат за мъртви. Съдбата на тези, които все още са в Газа, се превърна в основното оправдание на Израел за продължаващата военна кампания, въпреки че разрушенията на цялата територия се увеличават.

Но в кой момент целта спира да оправдава средствата?

Човешките жертви са огромни. Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания наскоро съобщи, че от началото на войната са ранени близо 40 500 деца, като повече от половината от тях са останали с трайни увреждания.

Хуманитарната помощ продължава да бъде систематично блокирана, като Израел класифицира дори инвалидните колички и протезите като „артикули с двойно предназначение“ и затова отказва да ги допусне на територията.

ООН вече обяви глад в Газа – първият в Близкия изток. Половин милион души са изправени пред „катастрофална“ липса на храна, като над 98% от обработваемата земя е унищожена, а достъпът до чиста вода и здравни грижи е изцяло колабирал.

Служители на ООН заявиха ясно: „Създаването на изкуствен глад за военни цели е военно престъпление.“

Израел отрича съществуването на глад, отхвърляйки доказателствата като „лъжи на Хамас“.

Геноцидът не само убива цивилни, но и заглушава онези, които могат да го документират.  Според „Репортери без граници“ (RSF) от началото на войната в Газа са убити най-малко 220 журналисти, което е напълно безпрецедентен брой.

В координирани удари израелската армия многократно е нападала палестински репортери, което създава риск скоро „да не остане никой, който да може разкаже за ужасите на войната“.

Стотици медии по целия свят се присъединиха към RSF в протест, призовавайки за международен натиск, за да се сложи край на безнаказаността на Израел.

На 19 март 2025 г. капитан Марин Маринов, 51-годишен български гражданин, работещ за Службата на ООН за проектни услуги (UNOPS), беше убит в Газа, когато израелски танк обстреля къща за гости на ООН в Дейр ал-Балах.

При атаката бяха ранени още девет души, включително шестима международни служители.

Първоначално израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) отрекоха отговорността си, но по-късно признаха, че сградата е била погрешно идентифицирана поради подозрение за присъствие на враг.

ООН осъди инцидента като нарушение на международното право, а България започна досъдебно разследване на убийството на лице под международна защита.

Докато правителството поддържа курса си, в Израел нарастват разногласията.

Бившият генерал и политик Яир Голан беше осъден, след като заяви, че „нормална страна не убива бебета за забавление“.

Неговите коментари, в които сравни глобалната траектория на Израел с апартейда в Южна Африка, предизвикаха възмущение както от страна на правителството, така и от опозицията.

В момента Международният съд в Хага разглежда дело, заведено именно от Претория, в което се твърди, че израелските сили извършват геноцид срещу палестинците в Газа. 

В същото време стотици израелци излязоха на улиците с чували брашно и снимки на гладуващи деца, изисквайки край на „глада като политика“. Според докладите, оскъдната храна, която е налична в Газа, е изключително скъпа – един чувал брашно може да струва до 60 долара.

Лидерите на протестите открито обвиняват собствената си държава в извършване на военни престъпления.

Международното признание на геноцида нараства. Вчера вицепрезидентът на Европейската комисия Тереза Рибера наруши прецедента, като нарече войната на Израел в Газа „геноцид“, подчертавайки неспособността на ЕС да заеме твърда позиция или дори да говори с един глас.

„Геноцидът в Газа разкрива неспособността на Европа да действа“, каза тя, тъй като разделенията в блока блокират значими мерки.

Междувременно все повече страни продължават да признават палестинската държавност, докато други остават парализирани между осъждането и съучастието.

Откакто през октомври 2023 г. избухна войната в Газа, няколко държави предприеха стъпки за официално признаване на палестинската държава или обявиха планове да го направят на предстоящата Генерална асамблея на ООН.

Преди няколко дни Белгия, позовавайки се на хуманитарната криза в Газа и действията на Израел в нарушение на международното право, обяви, че ще признае Палестина и ще наложи санкции на израелското правителство.

Франция, Канада и Обединеното кралство също се ангажираха да признаят Палестина, а Австралия наскоро се присъедини към списъка. Други страни като Малта, Финландия и Португалия вероятно ще последват примера им.

Като цяло, най-малко 145 от 193-те членове на ООН вече признават или планират да признаят Палестина, което отразява нарастващото глобално натиск за утвърждаване на палестинският суверенитет в условията на война. България направи това още през 1988г.

Самият генерален секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди, че гладът и масовите убийства не могат да продължават „безнаказано“.

В тази разруха се вписва сюрреалистичната визия на Доналд Тръмп, чиито сътрудници са изготвили план за преместване на цялото население на Газа и превръщане на руините в „Близкоизточна Ривиера“.

Предложението, разкрито от „Вашингтон пост“, включва преместване на два милиона палестинци и замяната на домовете им с „умни градове“, задвижвани от изкуствен интелект, и недвижими имоти на брега на морето.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху похвали идеята, докато правозащитните организации я осъждат като етническо прочистване, маскирано като „преустройство“.

В продължение на 700 дни Газа е подложена на систематично унищожение. Масови убийства, изкуствен глад, заглушаване на журналисти и набези срещу деца и хора с увреждания.

На 4 септември израелската армия съобщи, че вече контролира 40% от град Газа, докато ООН предупреждава, че един милион души там са изправени пред глад.

Геноцидът е неоспорим – но реакцията на света остава разделена, мълчалива или открито съучастническа.

Докато гладът се задълбочава и оцелелите пълзят из развалините без помощни средства за придвижване, докато журналисти умират с камери в ръце, въпросът не е дали историята ще съди случилото се, а дали днешните лидери ще действат, преди Газа да бъде напълно изтрита. | БГНЕС

---

Анализ на международния отдел на агенция БГНЕС.