България влиза в еврозоната и приема единната европейска валута, с което парите с ликовете на художника Милев, просветния деец Берон, патриотът Стамболов, поетът Славейков и Щастливеца излизат от обращение.

Годината, в която се навършиха 140 години от появата на първите български книжни пари, се оказва и годината, в която родните банкноти за последно ще се използват, защото с влизането на България в еврозоната идват и евробанкнотите.

Българските евромонети вече се секат. Те ще са изобразени с Паисий Хилендарски, Свети Иван Рилски и Мадарският конник и с тях българи и европейци ще се разплащат освен в България и в още 20 държави от Европейския съюз, предава репортер на БГНЕС.

Докато доставката на евробанкноти към трезорите на БНБ е в ход, завъртаме машината на времето, за да припомним, че в близко и далечно минало българският лев и различните банкноти, според стойността им, са имали изобразени множество различни личности, символи, архитектурни обекти, битови и културни сцени и други.

След Освобождението на България през 1878 година едно от основните и ключови неща при създаването на държавността е била валутата. През 1880 година със Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица – „лев“. В княжеството първоначално на банкнотите е бил изобразен държавният герб, като те са били с по-опростена форма в сравнение със сегашните. В следващите години могат да бъдат видени банкноти с различни битови сцени – например розобер, орач в народна носия с рало и два коня, майка с дете в народна носия, както и държавният герб.

С независимостта на България и преминаването от княжество в царство банкнотите се променят. На тях могат да бъдат видени изглед от пристанище Варна, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ и други. В емисията от 1922 година на банкнотата от 50 лева е изобразен държавният герб на гърба и овчар със стадо. В следващите години се появяват и ликовете върху банкнотите, което напомня на днешната им форма. На тогавашните банкноти могат да бъдат забелязани цар Борис III, Христо Ботев, отец Паисий, цар Симеон II и други.

След окупацията на България през 1944 година и идването на новата власт на банкнотите е поставен Георги Димитров. След падането на социализма и преминаването към демокрация в края на 1989 година българските банкноти претърпяват множество промени. На тях се появяват различни личности от българската история: Захарий Зограф на 100 лева, Иван Вазов на 200 лева, Добри Христов на 500, Васил Левски на 1000, Никола Фичев на 2000, Захари Стоянов на 5000, Петър Берон на 10 000, а Свети Кирил и св. Методий на 50 000 лева.

Преди на хартиената банкнота от 1 лев е бил изобразен Св. Иван Рилски, а на тази от 2 лева – Паисий Хилендарски.

В последните 26 години българите плащат и получават парите си в банкноти с ликовете на бележитите Иван Милев, Петър Берон, Стефан Стамболов, Пенчо Славейков и Алеко Константинов.   

На петолевката е изобразен художникът Иван Милев, роден в Казанлък. Участва в Първата световна война, а след нея завършва гимназия в родния си град и постъпва в Държавната художествена академия, която завършва с отличие. Организира изложби, работи като илюстратор и карикатурист, след което се изявява като художник на свободна практика. Умира ненавършил 30 години от испански грип.

На банкнотата от 10 лева е изобразен Петър Берон, автор на първия български буквар, останал в историята като „Рибния буквар“. Берон е просветен и стопански деец, учен-енциклопедист, дарител и лекар.

Държавникът Стефан Стамболов, както е известно, е изобразен на банкнотата от 20 лева. Освен с политическия си живот и мандата си като министър-председател, в ранните си години той се занимава активно с революционна дейност. Избран е за заместник на Васил Левски, след неговата смърт и дружи с Христо Ботев. В управлението си поставя множество насоки за развитието на България. Известен е със своята грубост и крайност, но и с безкомпромисно отстояване на държавните и национални интереси. Определян е като един от ключовите „строители на съвременна България“ и е наричан от множество политици и журналисти „Българският Бисмарк“.

На банкнотата от 50 лева е поетът Пенчо Славейков, обществен деец, син на Петко Р. Славейков. Като част от кръга „Мисъл“ той въвежда модернистични идеи в българската литература. Автор е на „Сън за щастие“ и „Епически песни“, а като директор на Народния театър работи за издигането на националната култура на европейско равнище. Творчеството му остава символ на стремежа към духовно обновление и европейско признание.

Алеко Константинов – Щастливеца, е писателят и общественик, дал лице на банкнотата от 100 лева. Той е автор на книгите за Бай Ганьо, в които осмива образа му и изтъква неговите недостатъци. Алеко е радетел на културния и политически напредък, пътува до Америка, след което написва пътеписа „До Чикаго и назад“. Организира масово изкачване на планина Витоша, което се смята за начало на организираното туристическо движение в България. Животът му приключва трагично през 1897 година, когато е убит. | БГНЕС