Сто дни след началото на втория си мандат, изглежда, че безкрайният поток от президентски укази на Доналд Тръмп има за цел да преобразува много аспекти на федералното правителство, да прокара културната програма на партията и да уреди сметките с тези, които Тръмп и приближените му считат за врагове.

Вторите му първи 100 дни на поста са коренно различни от тези на първия му мандат. За разлика от тогава, Тръмп сега е заобиколен от екип, който знае как да механизира правителството, за да задоволи желанието му да се превърне в образа на силния мъж.

Отнемането на федерално финансиране, отмяната на разрешения за достъп до класифицирана информация и визи, както и тестването на границите на съдебните разпореждания са все инструменти в арсенала на тази американска администрация. Самият Тръмп продължава да лансира юридически спорни идеи, като изпращането на американци в чуждестранни затвори с зловещата обещание, че неговият екип „разглежда“ въпроса, и твърдения, че „има начини“ да се потърси трети мандат на изборите през 2028 г.

Въпреки че икономиката и инфлацията бяха може би най-важните въпроси, когато американците гласуваха през ноември, за да върнат Тръмп в Белия дом, обещанията му за икономически разцвет не се осъществиха.

Последната анкета на ABC News/Washington Post/Ipsos показа широко икономическо безпокойство, като 72% от анкетираните считат, че е много или донякъде вероятно икономическата политика на Тръмп да доведе до рецесия в краткосрочен план. Според същата анкета 53% считат, че икономиката се е влошила откакто Тръмп е встъпил в длъжност.

В началото на втория си мандат Тръмп се опита да подчини институции и дори държави – от университети и адвокатски кантори до търговски партньори и съюзници.

„Аз управлявам страната и света“, заяви Тръмп пред The Atlantic.

Първите 100 дни, изпълнени с противоречия, не донесоха популярност на Тръмп. Той има най-ниския рейтинг на одобрение за първите 100 дни от всички президенти през последните 80 години.

Тръмп 2.0 не е обременен от политически конвенции. Нито общественото мнение, нито опасенията на републиканските сенатори, нито нестабилния пазар подтикнаха тази администрация да промени курса си. За Републиканската партия, особено за тези в уязвими конгресни окръзи и щати, където се води ожесточена борба, това е огромен политически проблем.

Достатъчно е да погледнем към тълпите, които се събират в кметствата, където се провеждат срещи с малкото републикански законодатели, които са достатъчно смели да ги организират. Те се характеризират с напрегнати словесни атаки, изгонване на участници и, в един случай, използване на електрошокови пистолети, за да бъдат усмирени двама от дошлите симпатизанти. Републиканците до голяма степен отхвърлиха опасенията, изразени на тези места.

Някои републиканци вече признават, че инерцията е на страната на Демократическата партия и техния анти-Тръмп (и анти-Мъск) наратив.

Все пак има малко поддръжници на Тръмп, които съжаляват за избора си. Въпросът е дали те ще се явят на изборите, когато той не е начело на листата.

В същото време, самоанализът, който тече в редиците на демократите, показва несигурност относно това какво послание да се отправи и кой да бъде следващият лидер.

69% от американците считат, че Демократическата партия е изгубила връзка с проблемите на повечето хора в страната, докато 60% казват същото за Тръмп и 64% за Републиканската партия.

Някои тълкуват загубата от ноември като призив за по-съгласувани усилия за достигане до умерените хора и дори до десните.

Губернаторът на Калифорния от Демократическата партия Гавин Нюсъм си спечели благоразположението на консервативни фигури чрез своя подкаст (медиум, доминиран от Тръмп и хората от неговото обкръжение в периода преди изборите през ноември). Губернаторката на Мичиган Гретчен Уитмър подчерта, че разбира мотивацията на Тръмп за митата и се появи с него в Овалния кабинет. Сенаторката от Мичиган Елиса Слоткин похвали Роналд Рейгън по време на отговора си на речта на Тръмп пред съвместната сесия на Конгреса.

Напрежението в Демократическата партия е очевидно, тъй като тя се опитва да преоткрие себе си, а някои нейни симпатизанти дават да се разбере, че търсят демократи, които да се борят по-усилено срещу Републиканската партия.

Активистът за реформа на оръжейното законодателство Дейвид Хог направи необичаен ход като заместник-председател на Демократическата партия, като се включи в първичните избори срещу действащи демократи, които той нарича „заспали на волана“, в надежда да принуди партията да премине към ново поколение лидери чрез своята група „Лидерите, които заслужаваме“. Това е ход, който председателят на Националния комитет на Демократическата партия Кен Мартин осъди.

По време на неотдавнашни изказвания в Ню Хемпшир, губернаторът Дж. Б. Прицкер, потенциален кандидат за вота през 2028 г., атакува тези, които нарича „бездейни демократи“, които според него „винят за нашите загуби защитата на чернокожите, транссексуалните деца и имигрантите, вместо собствената си липса на кураж и решителност“.

Той призова и за масови протести срещу Белия дом.

„Тези републиканци не могат да познаят миг на мир„, заяви Прицкер. „Те трябва да разберат, че ще се борим срещу жестокостта им с всеки мегафон и микрофон, с които разполагаме. Трябва да ги изобличим на трибуната и след това да ги накажем в избирателните урни.“

Сенаторът Бърни Сандърс и конгресменката Александрия Окасио-Кортес засилиха защитата на прогресивните ценности в своето турне “Борба срещу олигархията“ из цялата страна.

Остава да видим коя фракция в Демократическата партия ще спечели сът стратегията, която може да ѝ помогне да възстанови загубите си с оглед на междинните избори.

Макар първите 100 дни от президентството на Тръмп да се окажат определящи за него и неговата администрация, политическото бъдеще на двете партии все още е неясна.

---

Авери Харпър, ABC News