В продължение на десетилетия хиляди високоспециализирани производители, които са гръбнакът на германската икономика, разчитаха на непреодолимото си предимство – ненадминато качество. Днес обаче това конкурентно преимущество постепенно изчезва, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Така нареченият Mittelstand – широкият слой от средни по размер производствени компании, специализирани предимно в машиностроенето и производството на междинни продукти, ориентирани към износа – дълги години процъфтяваше, снабдявайки фабрики по целия свят с оборудване. Днес Китай бързо наваксва разликата в качеството, като предлага продукция на цени, които често са наполовина по-ниски от тези на европейските конкуренти.

Докато тревогата сред германските производители расте, съкращенията вече обхващат градове и населени места, които не помнят подобен икономически спад. Това може да се превърне в политически повратен момент за държава, чието благосъстояние до голяма степен е изградено именно върху Mittelstand.

За първи път от десетилетия Германия вече внася повече високотехнологични машини и производствено оборудване от Китай, отколкото изнася за него. Германските производители са принудени да се защитават не само на китайския и световните пазари, но и на вътрешния. Все повече компании временно освобождават служители, съкращават персонал или преместват производството си, включително в Китай.

Патрик Буркхарт, управляващ директор на машиностроителната компания Aura в югозападна Германия, която има 115 служители и годишен оборот от около 30 милиона долара, разказва, че само през последните шест месеца китайската конкуренция е нараснала рязко, а поръчките са започнали да намаляват.

Компанията произвежда отоплително оборудване, което се вгражда в големи индустриални машини като преси, пещи и екструдери, използвани за производството на всичко – от пластмасови торбички и дограма до автомобилни части и хранителни продукти.

Наскоро на пазара се е появил китайски конкурент, който оказва сериозен натиск върху цените. „За да спечеля проект срещу утвърдените германски и японски производители, трябва да бъда изключително изобретателен“, казва Буркхарт.

Според доклад на консултантската компания EY от май германската индустрия губи над 10 000 работни места всеки месец. Индустриалното производство е намаляло с около 10% между февруари 2022 г. и началото на 2026 г., а в енергоемките отрасли спадът надхвърля 15%.

По данни на американската инвестиционна компания Apollo Global Management търговският баланс на Германия с Китай при капиталовите стоки се е обърнал от излишък от около 750 милиона евро до дефицит от 500 милиона евро между средата на 2024 г. и август 2025 г., изчислен на 12-месечна плъзгаща се база. Износът на германски металорежещи машини за Китай е намалял с около една трета през първото тримесечие спрямо година по-рано.

Ако европейските политици не предприемат по-решителни мерки за защита на индустрията, „германският Mittelstand може да започне да се срива много бързо“, предупреждава Ноа Баркин, старши съветник в изследователската компания Rhodium Group.

Европейските лидери вече търсят нови правни механизми за ответни действия срещу Китай. Само през тази година до май китайският износ за Германия е нараснал със 17% спрямо същия период на миналата година, а за Европейския съюз – с 16%, показват данни на китайските митнически власти.

След срива на пазара на недвижими имоти Китай все повече разчита на промишленото производство като двигател на икономическия растеж. На фона на слабото вътрешно търсене и препълнените складове китайските предприятия агресивно увеличават износа си, което доведе търговския излишък на страната до рекордните 1,2 трилиона долара през миналата година.

Тази трансформация е резултат от целенасочена държавна политика. Чрез инициативата „10 000 малки гиганта“ китайското правителство насочи огромни субсидии, данъчни облекчения и държавни ресурси към хиляди специализирани средни предприятия, чиято изрична цел е да заместят прочутите германски „скрити шампиони“.

Все още има германски компании, чиито технологии Китай не може лесно да замени, отбелязва Баркин. Сред тях са производителят на лазерни технологии Trumpf и компанията Zeiss, която произвежда оптични системи за медицинско оборудване и машини за производство на полупроводници. Пекин обаче активно работи за преодоляване и на тези зависимости.

Днес, когато производител в Източна Европа или Южна Америка изгражда нов завод, той вече може да закупи цялата производствена екосистема – машини за леене под налягане, роботизирани ръце, сушилни и софтуер за управление – от един-единствен китайски доставчик.

„Китай вече изяде голяма част от обяда на германската индустрия и се готви да премине към вечерята“, предупреждава в свой доклад базираният в Лондон Център за европейска реформа.

Кризата се задълбочава и от високите цени на енергията, слабото търсене в Европа, дефлационния натиск в Китай, който понижава експортните цени, както и от курса на юана, който според редица икономисти остава подценен.

Най-силна е конкуренцията в отрасли, където мащабът на производството е решаващ фактор, като термопомпите и автомобилната индустрия, смята президентът на Института за икономически изследвания Ifo Клеменс Фюст. Засега по-специализираните компании се справят по-добре, но „трудно е да се предвиди докъде ще стигне този процес“, казва той.

Компаниите от Mittelstand, които традиционно защитаваха свободната търговия, все по-често настояват германското правителство да ги защити от китайските конкуренти, подкрепяни от държавата.

По думите на Оливер Рихтберг, ръководител на отдела за външна търговия в Германската асоциация на производителите на машини и оборудване (VDMA), китайските компании вече контролират една трета от световното производство в сектора. Ако делът им достигне 40 или 50%, „няма да ни останат никакви инструменти за противодействие“, предупреждава той.

През последните две години Европейският съюз започна рекорден брой търговски разследвания срещу Китай, но предприетите мерки обхващат само малка част от китайския внос. По-широките защитни механизми, обсъждани на срещата на върха в Брюксел през юни, вероятно ще се реализират едва след година или повече.

Михаел Зюс, дългогодишен ръководител в Siemens и настоящ председател на швейцарската компания Oerlikon, смята, че проблемите на германския Mittelstand се дължат не само на Китай, но и на високите разходи в Германия и на липсата на достатъчно амбиция сред новото поколение семейни предприемачи.

„Да, Китай става все по-конкурентоспособен. Но Германия се нуждае от истински реформи. Трябва да излезем от зоната си на комфорт“, казва той.

Повече от три четвърти от германските машиностроителни компании определят конкуренцията от Китай като най-голямото стратегическо предизвикателство в световен мащаб, сочи проучване на консултантската компания Infront, публикувано през януари.

Патрик Буркхарт разказва, че все повече китайски, японски и дори германски клиенти настояват производството да бъде изнесено в Китай. Причината не е само по-ниската цена. Китайските власти оказват все по-силен натиск върху чуждите компании да създават добавена стойност именно в страната.

Компанията Aura, която доскоро произвеждаше изцяло в Германия, вече изработва 20% от продукцията си в Китай. Ако в Европа не настъпят промени, този дял може да достигне 70%, предупреждава Буркхарт.

„Намираме се в изключително трудна ситуация. Това е историческа промяна, която поставя под натиск цялото общество“, заключава той. | БГНЕС