„Алтернатива за Германия“ (АзГ) отново изпреварва консервативния блок ХДС/ХСС в проучванията за парламентарни избори. През последните седмици партията дори увеличи преднината си. Повечето социологически агенции ѝ дават аванс от четири до пет процентни пункта, а някои отчитат разлика до девет пункта, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Впечатлението, че АзГ е в неудържим възход, се засилва и от публикации, според които партията вече е изпреварила ХДС/ХСС и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и по отношение на електоралния си потенциал. За първи път повече германци можели да си представят, че ще гласуват за АзГ, отколкото за християндемократите. Някои медии, позовавайки се на данни на института „Инса“, съобщиха, че потенциалът на ХДС/ХСС и ГСДП е по 33%, докато този на АзГ достига 35%.

Социологът Манфред Гюлнер обаче смята, че тези данни не отразяват реалността. Според основателя на института „Форса“ АзГ действително води убедително в моментните електорални нагласи.

„Никога не съм си представял, че в Германия една до голяма степен крайнодясна партия може да стане най-силната политическа сила“, казва той. „Но електоралният потенциал на АзГ остава непроменен и е 28%.“

В социологията понятието „електорален потенциал“ включва не само хората, които биха гласували за дадена партия в момента, но и онези, които принципно биха могли да го направят. В продължение на години именно ГСДП разполага с най-голям потенциал, въпреки продължителния си спад на изборите.

Последното изследване на „Форса“ показва, че потенциалът на социалдемократите е 46%, а този на ХДС/ХСС е само с един процентен пункт по-нисък. Това означава, че милиони германци продължават да се идентифицират с двете традиционни партии, макар да не са удовлетворени от настоящите им лидери и политики. Пред АзГ по този показател остават още Зелените с 39%, Левицата с 30% и дори Свободната демократическа партия с 29%.

Достигнала ли е АзГ своя таван?

Според Гюлнер разликата е, че АзГ почти напълно успява да мобилизира целия си електорален потенциал, докато останалите партии не могат. Затова сегашните резултати може да представляват своеобразен таван за партията.

„Не бива обаче да се разчита на това. Много ще зависи от работата на управляващата коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП и дали недоволството ще намалее, ако кабинетът на канцлера Фридрих Мерц постигне съгласие по реформи като пенсионната“, посочва той.

Публикувано през април изследване на близката до ХДС фондация „Конрад Аденауер“, озаглавено „Партийна принадлежност и партийна близост в сравнение“, също очертава структурните граници пред растежа на АзГ.

Традиционно подобни проучвания измерват партийната идентификация, за да прогнозират бъдещото изборно поведение. Този подход произхожда от двупартийната система в САЩ и се използва в Германия още от 60-те години.

Тъй като все по-малко германци се чувстват трайно обвързани само с една партия, фондацията прилага нов модел с пет групи според политическите симпатии и антипатии. Така могат да бъдат анализирани както твърдите избиратели, така и по-широкият електорален потенциал.

Пет типа избиратели

Първата група са „доволните граждани на консенсуса“, които симпатизират на ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените и категорично отхвърлят АзГ.

Още по-критични към партията са представителите на групата „център-ляво“, които подкрепят Зелените, социалдемократите и Левицата.

„Консервативно-либералните“ предпочитат ХДС, ХСС и Свободната демократическа партия, като също отхвърлят АзГ, макар и не толкова категорично.

„Левите безразлични“ изпитват слаби симпатии към Левицата или ГСДП, остават по-скоро безразлични към ХДС/ХСС и Зелените и също не одобряват АзГ.

Петата група са „симпатизантите на АзГ“. Това е единствената категория, която изпитва положително отношение единствено към тази партия.

„Те харесват АзГ и само АзГ. Отхвърлят най-силно Зелените, ГСДП, Левицата и ХДС, а в малко по-малка степен Свободната демократическа партия и ХСС“, се казва в изследването.

Именно сред тази група делът на хората, които реално гласуват за АзГ, е най-висок. За останалите партии предизвикателството е да привлекат избиратели от различни групи с често силно разминаващи се политически възгледи.

Крайнодясното ядро остава лоялно

Манфред Гюлнер обръща внимание, че голяма част от избирателите на АзГ произхождат от крайнодясната среда, която в Германия традиционно представлява над 10% от имащите право на глас.

В продължение на десетилетия значителна част от хората с ясно изразени крайнодесни възгледи рядко или изобщо не участваха в избори.

„За разлика от Националдемократическата партия, Германския народен съюз или Републиканците, АзГ успява надеждно да изведе тези хора до урните“, отбелязва Гюлнер.

Към това се добавя и разочарованието на бивши избиратели от политическия център от работата на федералното правителство. Данните на „Форса“ показват, че в момента 20% от всички избиратели биха гласували за АзГ, а още 8% не изключват такава възможност.

„Въпреки че недоволството от управляващата коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП продължава, този втори показател вече не се увеличава от седмици“, казва Гюлнер. | БГНЕС