„Майкрософт“, „Гугъл“ и „Амазон“ са сред технологичните гиганти, които през тази и миналата година инвестират общо около 1 трилион долара в инфраструктура за изкуствен интелект. В редица региони обаче реалното потребление на вода, свързано с тези центрове за данни, е значително по-високо от официално обявеното, в зависимост от начина, по който се произвежда използваната електроенергия. Очакванията са това потребление да нараства бързо през следващите години, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Компаниите публикуват годишни доклади за устойчиво развитие, в които посочват количеството вода, използвана в собствените им центрове за данни. Сред водещите технологични корпорации единствено „Мета“ включва и водата, изразходвана в електроцентралите, които осигуряват електрозахранването им.

Нито един закон не задължава компаниите да отчитат пълния обем на използваната вода, включително непрякото потребление. Анализ на Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ от 2024 г. показва, че в САЩ непрякото потребление на вода за центровете за данни исторически е било около 12 пъти по-голямо от прякото.

Експерти, които изчисляват водните потребности на най-мащабното инфраструктурно разширяване в историята на САЩ, предупреждават, че това може да доведе до регионални конфликти за достъп до все по-дефицитен ресурс.

Докладът на „Гугъл“ за устойчиво развитие за 2025 г. е показателен пример. Компанията съобщава, че е използвала 10,9 милиарда галона вода, което представлява увеличение от 34% спрямо предходната година. Почти цялото количество е използвано за охлаждане на центровете за данни.

Остава обаче въпросът колко вода е изразходвана за производството на електроенергията, която ги захранва. Непрякото потребление зависи в голяма степен от енергийния източник. Въглищните и ядрените електроцентрали използват значителни количества вода, природният газ - по-малко, а вятърната и слънчевата енергия практически не изискват вода.

Изследване на Алекс де Врис-Гао от Свободния университет в Амстердам показва, че „Гугъл“ непряко използва около три пъти повече вода, отколкото директно.

Допълнително усложнение е фактът, че „Гугъл“, както и „Амазон“ и „Епъл“, закупуват достатъчно възобновяема енергия, за да компенсират 100% от собственото си потребление. Това не означава, че всяка използвана единица електроенергия действително идва от слънчеви или вятърни източници, но позволява на компаниите да твърдят, че компенсират потреблението си чрез нисковъглеродни енергийни източници, които почти не използват вода.

Критици, сред които и главните прокурори на 16 американски щата, подписали общо писмо през 2025 г., твърдят, че компенсирането на електроенергия, произведена от изкопаеми горива, не е равнозначно на реалното ѝ заместване. Освен това сертификатите за възобновяема енергия не компенсират недостига на вода на конкретно място. Ако например река в Невада пресъхне, изобилието от вода в Мичиган не решава проблема.

През 2024 г. непрякото потребление на вода от „Мета“ достига 19 милиарда галона, или над 20 пъти повече от прякото. Компанията си е поставила за цел до 2030 г. да възстановява повече вода, отколкото използва, чрез различни екологични проекти, но засега те не обхващат непрякото потребление.

Подобен подход следва и „Майкрософт“. Компанията представи центрове за данни с нулево пряко потребление на вода и инициатива за „изкуствен интелект с приоритет за местните общности“, включваща ангажимент да възстановява повече вода, отколкото използва. И тук обаче се отчита единствено прякото потребление.

Наскоро „Амазон“ съобщи, че центровете ѝ за данни използват водата седем пъти по-ефективно от средното за индустрията и че компанията вече е изпълнила 75% от целта си да възстановява по един галон вода за всеки изразходван галон. Тези данни също не включват непрякото потребление.

Говорител на компанията заявява, че „Амазон“ осъзнава връзката между енергията и водата, поради което развива над 700 проекта за вятърна и слънчева енергия по света.

Според професора по екологична икономика в Йейлския университет Кенет Гилингам една от причините компаниите досега да не отчитат непрякото потребление е, че центровете за данни често се намират далеч от електроцентралите, които ги захранват. Освен това в райони без недостиг на вода този показател досега не е бил толкова важен.

В Хоумър Сити, щата Пенсилвания, например върху мястото на закрита въглищна електроцентрала се изгражда нов комплекс с център за данни и собствена газова електроцентрала. Макар производството на електроенергия да се увеличава, очаква се общото потребление на вода, включително за охлаждане на центъра за данни, да остане приблизително същото, тъй като районът разполага с достатъчни водни ресурси.

Анализи на британския вестник „Гардиън“ и агенция „Блумбърг“ показват, че около две трети от новите центрове за данни в САЩ се изграждат в райони с недостиг на вода, като Финикс.

Проучване на неправителствената организация „Серес“ от 2025 г. изчислява, че в момента общото пряко и непряко потребление на вода от центровете за данни във Финикс възлиза на около 3% от годишното потребление на града. До 2031 г. този дял може да надхвърли 20%, което се доближава до количеството вода, използвано от жителите за поддръжка на всички тревни площи и озеленяване.

Организацията предупреждава, че търсенето на вода може да нарасне рязко и в съседно Ню Мексико, където се произвежда част от електроенергията за Финикс.

„Евтината земя и евтината електроенергия водят центровете за данни именно в райони с висок воден стрес“, казва главният изпълнителен директор на американската компания за водни технологии „Ксилем“ Матю Пайн. По думите му остарели въглищни електроцентрали, които е трябвало вече да бъдат затворени, продължават да работят именно заради нарастващите нужди на изкуствения интелект.

Много от новите комплекси разполагат и със собствени газови електроцентрали. Сред тях е бъдещият проект на „Майкрософт“ и „Шеврон“ в Западен Тексас. „Мета“, „Амазон“, „СпейсЕкс“ и други компании също планират самостоятелни енергийни мощности за своите центрове за данни. Това може да намали конкуренцията за електроенергия, но местните водни ресурси остават общи.

Наскоро „Енвидиа“ обяви, че е намерила решение на проблема с водата чрез затворена охлаждаща система, която след първоначалното запълване не изисква допълнително количество вода. Според Гилингам технологията има двойно предимство, тъй като премахва прякото потребление на вода и едновременно намалява енергията, необходима за охлаждане.

„Майкрософт“ също ще използва подобни затворени охлаждащи системи във всички нови центрове за данни, които ще започнат да се изграждат от 2027 г.

Повечето съществуващи центрове обаче разчитат на изпарително охлаждане, което е енергийно ефективно, но изисква големи количества вода. Специалистите смятат, че модернизирането им би било изключително скъпо.

„Напълно вярно е, че когато постепенно решаваме проблема с водния отпечатък на самите центрове за данни, водният отпечатък на изкуствения интелект все повече ще зависи от производството на електроенергия“, казва ръководителят по устойчиво развитие в „Енвидиа“ Джош Паркър.

Той подчертава, че потреблението на електроенергия и вода от изкуствения интелект трябва да се разглежда в по-широк контекст. „Електроенергията, използвана от която и да е друга индустрия в САЩ, не се анализира толкова подробно“, посочва Паркър и допълва, че изкуственият интелект може да помогне на други отрасли да намалят собственото си потребление на вода.

Бързото разрастване на индустрията поставя центровете за данни под все по-силен обществен контрол. Липсата на прозрачност и широкото използване на споразумения за конфиденциалност от страна на инвеститорите само засилват недоверието. Според консултантската компания „Карбън Дайрект“ именно това е една от причините проекти за центрове за данни за изкуствен интелект на стойност 170 милиарда долара да бъдат блокирани, замразени или отменени от 2024 г. насам.

„В много случаи, когато се обявява подобен проект, обществеността получава съвсем малка част от информацията. Вижда се само върхът на айсберга“, казва Алекс де Врис-Гао. | БГНЕС