Чехите отиват до урните в първия уикенд на октомври за решаващи парламентарни избори, които ще определят не само вътрешнополитическия курс на страната, но и международната ѝ ориентация.

Следизборните сценарии са разнообразни, но едно е сигурно: който и да стане следващ премиер на Чехия, първото му официално посещение ще бъде в Словакия — традиция, която всички основни политически лидери вече са потвърдили.

Ключовият въпрос обаче е дали Словакия и нейният настоящ политически курс, който буди тревога за състоянието на словашката демокрация и меката линия към Русия, може да вдъхнови и бъдещото чешко правителство да тръгне по подобен път.

Опасенията от т.нар. „словашки сценарий“ се превърнаха в основна тема в чешката предизборна кампания. Реалността обаче е по-сложна.

Високи залози
Чешко-словашките връзки остават едно от най-силните в Централна Европа. Повече от три десетилетия след разпадането на общата държава, двете нации запазват изключително близка връзка.

Андрей Бабиш, лидерът на опозиционното движение ANO, което се очаква да спечели изборите, е роден в Словакия. Дори неговият несъвършен чешки, белязан от силен словашки акцент, не намалява привлекателността му сред избирателите. Мнозина са привлечени от визията му да управлява държавата „като фирма“, да ограничи помощта за Украйна и да предприеме по-строга политика към имиграцията. Макар кампанията му да е по-малко агресивна от тази на Роберт Фицо и неговата партия „Смер“ на словашките избори през 2023 г., Бабиш и ANO продължават да водят в социологическите проучвания.

Бабиш има дългогодишни връзки с Фицо и дори открито подкрепи „Смер“ на вота. Този път обаче словашкият премиер предпочете да се въздържи и не отвърна на жеста. Все пак правителство, ръководено от Бабиш, вероятно ще застане по-близо до Братислава, възобновявайки съвместните заседания на кабинетите на двете страни — традиция, прекъсната след идването на власт на про-руското правителство на Фицо.

Лидерите на настоящата управляваща коалиция в Чехия многократно предупреждават, че победа на Бабиш може да тласне страната към „словашки сценарий“. Премиерът Петър Фиала дори говори за „правителство на националното предателство“, което би насочило Чехия на изток.

Подобен драматичен сценарий обаче изглежда малко вероятен. Макар Бабиш често да използва популистка реторика и да отстоява позиции, които са по-малко проукраински и проевропейски от тези на сегашното правителство, той не е Роберт Фицо. Много ще зависи от коалиционните му партньори — и докъде ще позволи да стигнат.

Вдъхновение от Словакия?
Опасенията за състоянието на демокрацията и върховенството на закона в Словакия не са безпочвени, откакто Фицо започна четвъртия си мандат. Европейската комисия, Европейският парламент и правозащитни организации като Amnesty International, Via Iuris и Венецианската комисия многократно алармираха за неговите действия.

Фицо консолидира властта и работи за демонтаж на механизмите за контрол и баланс, подобно на Виктор Орбан в Унгария, но с още по-голям успех. Чрез премахване на независими органи за разследване и прокуратура, засилване на контрола върху разузнаването и обществените медии, промени в наказателното право и дори конституцията, Фицо се стреми да доминира над всички лостове на властта и да потисне опозицията.

Мнозина се страхуват, че подобни опити може да последват и в Чехия след изборите. Рискът идва основно от потенциалните коалиционни партньори на ANO. Лявата коалиция „Stačilo!“ и крайнодясната SPD вече настояват за дълбоки промени в разузнаването и полицията — мерки, които биха отслабили институционалната независимост и биха концентрирали властта.

Словашкият пример е показателен. Правните промени там доведоха до рязък спад в преследването на икономически престъпления. Според анализа на антикорупционната фондация „Stop Corruption“ реформите вече са облагодетелствали около 3000 души — подсъдими и осъдени, които са били освободени от затвора или чиито дела са били прекратени. „Освен приближените на „Смер“ и обикновени измамници, списъкът вече включва и мафиоти, и дори убийци“, предупреждава организацията.

Междувременно словашката разузнавателна служба (SIS) се ръководи от сина на заместник-председателя на „Смер“ Тибор Гашпар — близък съюзник на Фицо, който сам е подсъдим за връзки с организираната престъпност и злоупотреби с полицията.

Фицо използва разузнаването с поразителна ефективност за политически цели. По-рано тази година той успя да провали парламентарен вот на недоверие благодарение на секретен доклад на SIS. Там се твърдеше, че опозицията готви преврат и планира да превземе правителствени сгради. Доказателства за тези гръмки обвинения така и не бяха представени, нито последваха действия, но заседанието за вот на недоверие бе отменено.

Русия или ЕС?
Най-голямата тревога — както за Чехия, така и за Централна Европа — е възможен завой на Прага към Изтока, нещо, за което премиерът Петър Фиала открито предупреждава. Отдалечаването от НАТО и ЕС и възприемането на руски наративи за войната в Украйна са сред основните характеристики на четвъртото правителство на Роберт Фицо в Словакия.

Висши фигури от „Смер“, както и коалиционният му партньор Андрей Данко от Словашката национална партия, дори заговориха за „Slovexit“ и редовно пътуват до Русия. Самият Фицо се срещна с Владимир Путин, шегуваше се с него пред камерите и призова за „нормализиране“ на отношенията с Москва. В същото време остро критикува ЕС, настоявайки, че Словакия трябва да се адаптира към нов световен ред, в който Русия и Китай са водещи сили.

Най-противоречивата стъпка бе конституционна поправка. Освен ограничения върху правата на ЛГБТ общността, тя закрепи принципа на словашкия суверенитет в „националната идентичност“ — на практика отваряйки врата за отхвърляне на върховенството на европейското право и международните договори над словашкото законодателство. „Ако някой искаше да подготви словашката правна система за излизане от ЕС или дори от Съвета на Европа, не би действал по различен начин“, предупреди Via Iuris.

Тази геополитическа нагласа има отзвук и в чешки партии като SPD и „Stačilo!“, които настояват за референдуми за напускане на ЕС и НАТО и са подозирани във връзки с руско финансиране. Развитието в Словакия може да им служи и като вдъхновение, и като насърчение. Ако тези партии се присъединят към Бабиш в бъдещо правителство, те биха могли да опитат да тласнат чешката външна политика в посоката, поета от Словакия.

Самият Бабиш не споделя този светоглед. Все пак той включи в програмата си закон за национални референдуми — очевиден жест към потенциални съюзници от SPD и „Stačilo!“. Но Бабиш преди всичко е бизнесмен: прагматичен, умеещ да изгражда партньорства, но нежелаещ да откъсне Чехия от нейното естествено икономическо пространство в ЕС.

Както много чехи, Бабиш е критичен към Брюксел, описвайки ЕС като бавен, скъп и свръхрегулиран, и настоявайки, че е нужна реформа. За разлика от Роберт Фицо обаче, той не търси алтернативи в Русия или Китай. Напротив, публично се е дистанцирал от подобна линия, заявявайки: „Не искам да звуча като проруски човек“ — думи, които Фицо никога не би казал.

„Целта ни е еднопартийно управление. Не искаме комунисти в правителството, а и лидерът на SPD Томио Окамура не желае да се присъедини. Със сигурност не сме проруски. Ние бяхме тези, които изгонихме руските дипломати“, заяви Бабиш в интервю за Echo24.

Той визира драматичните събития от 2021 г., когато като премиер разкри, че руски агенти от ГРУ стоят зад взривовете в чешки склад за боеприпаси през 2014 г. Неговото правителство впоследствие експулсира 18 руски дипломати. В отговор Кремъл постави Чехия в списъка си на „неприятелски държави“.

Отношенията с Украйна вероятно ще изстинат
За разлика от Роберт Фицо, Бабиш рядко коментира външната политика. Докато Фицо открито заявява, че Украйна е „най-корумпираната държава, управлявана от олигарси“, или твърди, че „в Киев няма война“, Бабиш по-скоро избягва подобни изказвания. Кампанията му се съсредоточава върху икономически теми, а не върху демонизиране на Украйна, мигранти, Джордж Сорос или либерали — стратегия, предпочитана от Фицо и Орбан.

Въпреки това е ясно, че подкрепата за Украйна би станала по-умерена при правителство на Бабиш. Движението ANO вече сигнализира, че иска да прекрати успешната чешка инициатива за доставка на боеприпаси, в която участват над 10 държави. Бабиш твърди, че инициативата е непрозрачна и трябва да се координира от НАТО, а не от Чехия.

Истински ли е рискът от „словашки сценарий“?
Ще се изправи ли Чехия пред „словашки сценарий“ с всички удари по демокрацията и върховенството на закона? Отговорът далеч не е еднозначен. Много ще зависи от това дали Бабиш ще привлече в коалиция партии като „Stačilo!“ и SPD — и какви отстъпки ще е готов да направи.

Засега Бабиш настоява, че иска да управлява сам, но е малко вероятно да спечели достатъчно места за еднопартийно мнозинство.

Това означава, че способността на Чехия да избегне „словашки сценарий“ при победа на Бабиш ще зависи от умението му да държи под контрол потенциалните партньори, които открито гледат към Словакия за вдъхновение. | БГНЕС

---

Анализ на Ева Михочкова, словашки журналист и главен редактор на уебсайта към Словашката асоциация за външна политика (SFPA), TVP World