По време на хаотичното си участие в Общото събрание на ООН президентът Доналд Тръмп изненадващо заяви, че Украйна е в позиция да „се бори и да си върне“ всички свои територии от Русия. Ако това бе възприето като глътка увереност за украинците, основното послание на Тръмп беше, че Съединените щати ще продължат да доставят оръжие, но Европа трябва да засили усилията си. Дали европейците са готови да го направят обаче е друг въпрос – и първият тест идва още този петък, когато чехите започват да гласуват на парламентарни избори, които ще се проведат на 3-4 октомври.

Според проучване, публикувано от „Киев Поуст“, вместо да искат страната им да поеме още по-големи ангажименти, мнозина чехи смятат, че тя вече прави твърде много.

Само една четвърт от чехите вярват, че страната върви в правилната посока, докато мнозинството е убедено, че политическата система се нуждае от фундаментална промяна. Почти 70% отхвърлят начина, по който управлява премиерът Петър Фиала и неговата център-дясна коалиция SPOLU.

Затова, както и в други скорошни анкети, управляващите сериозно изостават от опозиционната АНО на Андрей Бабиш – милиардер и бивш премиер, който умело експлоатира образа си на външен за системата човек, способен да се пребори с корупцията и да донесе промяна.

Икономиката на първо място

Основната причина за това недоволство е стагниращият жизнен стандарт. Инфлацията, високите цени и разходите за живот са най-важните теми за избирателите, следвани от дълга и жилищната политика. Чехите над два пъти по-често казват, че живеят по-зле в сравнение с преди четири години, отколкото да твърдят, че положението им се е подобрило.

Но и международните въпроси – особено войната в Украйна – също оказват влияние.

От силна подкрепа за Украйна до умора

След руската инвазия през 2022 г. правителството на Фиала се превърна в един от най-ярките поддръжници на Киев. Коалицията SPOLU, проевропейска по своята същност, водеше инициативи за доставка на боеприпаси и налагане на икономически санкции срещу Русия. Изборът на пенсионирания генерал Петър Павел за президент през 2023 г. затвърди ориентацията на страната към НАТО.

Три години и половина по-късно обаче комбинацията от икономически трудности, високите цени за енергия и усещането, че вътрешните приоритети са пренебрегнати, сериозно ерозира подкрепата за твърдата линия спрямо Москва. Почти половината от чехите – включително две трети от избирателите на АНО – смятат, че страната вече прави твърде много за Украйна във военен план. Само 6% са на мнение, че Чехия прави твърде малко.

Докато огромно мнозинство подкрепя продължаването на хуманитарната помощ, подкрепата за санкциите срещу Русия е минимална. Две трети отхвърлят приемането на нови украински бежанци. Повече хора са против, отколкото „за“ идеята чешки войници да участват в мироопазваща мисия в Украйна след евентуално споразумение.

НАТО, Русия и разделението в обществото

По отношение на стратегическата ориентация: повечето чехи продължават да подкрепят членството в НАТО, но избирателите на АНО са по-колебливи. Макар чехите като цяло да възприемат Русия за заплаха, под 50% от привържениците на АНО споделят това мнение.

Забележително е, че само една четвърт от всички избиратели вярват, че подкрепата за Украйна прави Чехия по-сигурна. Почти половината – включително мнозинството от гласуващите за АНО – мислят обратното. Всеки трети, а сред избирателите на АНО – всеки втори, смята, че войната между Русия и Украйна няма нищо общо с Чехия и страната не трябва да се намесва.

Политически последствия и паралели с региона

Ако резултатите съответстват на прогнозите, Чехия може да се озове в ситуация, подобна на Полша – с президент и премиер от противоположни лагери по европейските въпроси. Това би означавало, че страната ще се присъедини към тенденцията в Централна и Източна Европа, където Унгария, Словакия и новоизбраният полски президент са значително по-малко склонни да защитават украинския суверенитет.

Последиците може да включват изолация на Украйна от западноевропейските ѝ партньори, затруднено снабдяване с военна помощ и задълбочаване на разделението в алианса.

Опасения за чужда намеса

Мнозина вярват, че Русия се намесва в техните избори – и според чешките разузнавателни служби и независими анализатори има основателни причини за това.

Около половината избиратели са убедени, че чужди сили се опитват да повлияят на вота, като девет от десет поддръжници на SPOLU смятат, че Русия е главният виновник.

Но обвиненията летят и в обратна посока: избирателите на АНО и крайнодясната SPD смятат, че натискът идва предимно от ЕС и САЩ. Според симпатизантите на SPOLU външната намеса цели да помогне на SPD и ляво евроскептичното движение Stacilo!, докато привържениците на АНО вярват, че SPOLU е основният бенефициент.

Влиянието на дезинформацията

Повечето чехи очакват онлайн дезинформацията да има известен ефект върху изборните резултати, но само една четвърт вярват, че това може да промени реално разпределението на властта. Въпреки това е показателно, че в утвърдена демокрация в сърцето на Европа общественото мнение е разделено дали изборите ще бъдат честни и ще отразят волята на народа – реалност, която сама по себе си би удовлетворила Кремъл. | БГНЕС