Промяната в Сърбия е нереалистична. Доказателство за това са протестите, които продължават почти година и не доведоха до никакви промени.

Това заяви в интервю за БГНЕС  поетът и общественик Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Той е автор на четири стихосбирки и на книгата „Българите в Югославия – последните Версайски заточеници“. С него разговаряме в Босилеград, където екип на БГНЕС отрази 27 години от създаването на КИЦ – най-дейната българска организация, защитаваща правата на българското малцинство в Западните покрайнини. 

Белград не иска да се отърси от миналото, произвеждащо омраза

Коментирайки днешното положение в Сърбия и масовите протести срещу режима на Александър Вучич, Иван Николов подчерта, че в момента се наблюдава втвърдяване на позициите и на двете страни. „Макар че протестите успяха да изкарат най-много протестиращи по улиците в цялата история на Сърбия, те нямат ясна ориентация. Никой не може да каже, че са антиевропейски, но никой не може да каже, че са и проевропейски. Причината е, че огромната част от протестиращите все още говорят за обединение с Република Сръбска и повтарят илюзиите за сръбско Косово. Антиевропейските нагласи, които звучат на протестите, липсата на европейски знамена доведоха до недоумение в Брюксел и в по-голямата част от европейските страни. За съжаление, те нямат ясна позиция за случващото се в Сърбия. Това става на фона и на разнопосочните послания, които Александър Вучич изпраща към Брюксел, Москва и Пекин“, заяви Николов.
Според него, още в самото начало протестиращите е трябвало да поискат оставката на Вучич и провеждането на предсрочни парламентарни избори, които да доведат до реална промяна. „Не виждам сериозни предпоставки за промени, защото дори да се стигне до тия избори, те ще се проведат по същия начин, по който се провеждаха и досега. Огромна част от тях ще бъдат манипулирани, откраднати и системата ще остане същата, която не е предпоставка за промяна“, категоричен е журналистът и общественик.
„В Сърбия се говори за смяна на Вучич, но не се говори за смяната на системата, която го създаде и за културната парадигма, която владее страната вече десетилетия наред. За да се промени Сърбия, трябва да се промени начинът на мислене и културата. Белград трябва да се отърси от миналото, което произвежда многонационална омраза и нетърпимост към съседите. Ако това не се случи, ще имаме предпоставки за нови войни“, предупреди Иван Николов.
Потвърждение на своите думи той вижда в новите програми и теории за „Сръбски свят“, обвързването с руската и китайската политика. „Това са все неща, които не са европейски, които не са предпоставка за някакво европейско развитие на Сърбия. Така че перспективата за промяна все още не е реалистична“, заяви Иван Николов и обобщи: "Лек срещу сръбския шовинизъм няма".

Българската държава и Западните покрайнини

За своите 27 години, откакто съществува КИЦ „Босилеград“, под ръководството на Иван Николов, се превърна в най-дейната организация на българите в съседните ни държави. Центърът е създаден в едни много тежки времена, когато югодиктаторът Слободан Милошевич започваше поредната си кървава война – срещу албанското мнозинство в Косово. КИЦ-ът има особена заслуга, защото се противопостави на насажданата с десетилетие антибългарска политика на Белград срещу нашите сънародници в Западните покрайнини, същата тази политика, която се провеждаше и сред българите в Македония и днес дава своите печални плодове.
Интересуваме се какво българската държава трябва да направи за българите от Босилеградско и Царибродско. 
„За съжаление, се намираме на територията на суверенна Сърбия и българската държава може да направи само толкова, колкото сръбската държава позволи да се направи“, каза Николов и добави, че исканията на българското малцинство са конкретизирани в платформа, подписана от 15 организации. Тя е представена още от президента Росен Плевнелиев на тогавашния сръбски държавен глава Томислав Николич, който по принцип не е имал никакви забележки, но нищо на практика не се е реализирало. 
„Ние оставаме все още една изолирана граница, която не позволява на български бизнес да стъпи тук, за да има поминък за хората. Решаването на проблемите на българското малцинство, така както го налага европейският модел, не може да се осъществи, защото България и Сърбия принадлежат на две различни геополитически пространства. Те не намират общ език да говорят за проблемите на българското малцинство“, заяви Иван Николов. Тъй като колективно решение е невъзможно, младите хора от Западните покрайнини се спасяват индивидуално, търсейки нов живот в европейска България.

КИЦ-ът може да спре работа заради неизпълнен ангажимент на София

Иван Николов заяви, че българите в Западните покрайнини са изключително притеснени от новата политика, която не позволява на техните деца да следват в българските университети желаните от тях специалности. Най-предпочитани остават медицина, фармация, стоматология, но бройките за тях са толкова силно редуцирани, въпреки световния глад за такива кадри, че те не достатъчни. Тази нова политика може да зачеркне всичко постигнато до момента от 2000 г. насам, предупреди председателят на КИЦ „Босилеград. „Разбираме, че България има необходимост и от други специалности, но в крайна сметка никого не можеш да накараш да учи на сила нещо, което не желае“, каза той. 
Друг изключително притеснителен проблем е свързан с програмите за подкрепа на българските организации в чужбина. Те дават възможност на организации като КИЦ „Босилеград“ да развиват доста по-широка дейност. „Те бяха с хоризонт до края на 2024 г. Проектът, който беше направен от 2025 до 2029 г., все още не е утвърден и ние оставаме буквално без средства за работа. Това е сериозен проблем, който се надявам да получи някакво решение“, заяви Иван Николов. 
7 български организации са подписали писмо, в което изразяват тревогата си от закъсняването на тези програми. Съществува опасност поради закъсняването на програмите, тези организации да бъдат поставени в доста неловко положение спрямо сръбското законодателство, защото по закон има плащания, които те трябва да извършат. „Но най-важното е, че оставаме без средства за работа“, добави Иван Николов. І БГНЕС