Няма съмнение  “македонците“, според  доктрината  на Стоян Новакович и стратегията на Сърбия,  са преходна форма за сърбизиране на българите там. Днес начело на държавата РС Македония стоят такива люде, които с радост и вдъхновение са се отрекли  от собствената си същност , за да придобият колкото е възможно повече черти от  оня образ,  който е сътворен в Белград. Според същата рецепта те трябва да бъдат фанатици, напористи и високомерни при отстояването на новото си народностно рухо, да внушават на съгражданите си, че това е  изконната им   същност и да бдят зорко, да не би някой да се усъмни в тази тяхна „съкровеност“.

 Това е десетилетна практика.

Като психология те винаги ще си останат с раздвоено съзнание. От една страна кръвта ще им нашепва  истината за  самите тях, а сръбският Мефистофел ще ги примамва с облаги, почести, високи държавни и политически позиции. От  тук и наглостта  им към истината и към България. Те  нямат друг шанс. Или  безсъвестно преиначаване  на всичко свързано с миналото  и България, или провал с неизмерими последици за самите тях.. Ето откъде идват и неврастеничните заклинания на президента Гордана Силяновска - Давкова, че “ расправа за идентитетски  прашаньа“ не може да има. 

Врявата, която се вдига в Скопие спрямо България  не може да се нарече спор. Спори се върху два възгледа по пътя към истината. А в Скопие бягат от истината,  преиначават  истината, за да я направят удобна на собствената си  окарикатурена националност. 

И тук е скрита същността на проблема.

В София  става все по-ясно, че документалната фактология, историческите свидетелства, твърденията на учени, дипломати и пътешественици от  Средновековието,  от XVIII, XIX  и ХХ в., от близки и далечни държави, според възприетата  македонистична матрица, нямат никаква тежест. В техните очи, премрежени от прекроената им душевност, мисловност и морал автентичните източници не съществуват. Те паразитират върху   хашладисаните от Стоян Новакович филизи на прадядовското им самосъзнание и отхвърлят всяко разумно предложение за честна дискусия.

И пред цялата тази фантасмагория  българските държавници, политици, дипломати и учени стоят като стъписани. Те са повтаряли хиляди пъти  съдържанието на автентичните текстове на  световни авторитети по темата, но вратата към тяхното съдържание в Скопие остава все залостена. Тогава!?

Балонът  на „вековниот идентитет“, който така ентусиазирано надува премиерът Христиан Мицкоски, не може да се помпи до безкрайност.  

И тук  българските пазители на истината са длъжни да променят подхода.

 Не  е ли възможно да спрат с дежурните декларации!?  Ако преброим от 1990 г. до днес колко  научно аргументирани  опровержения са обявени от името на     Министерството на външните работи, от Македонския научен институт  и от речовити патриотични организации, ще останем слисани от многобройността им и от безнадеждната им безрезултатност. Явно е, че  спрямо върхушката в   Скопие трябва да се прилагат други, неизползвани досега  форми на общуване и разговори.

Налага се Министерството на външните работи, БАН и Македонският научен институт да  заменят платонично-деликатната си методология с неочаквани предложения, които биха поставили на сериозно изпитание тарикатско-високомерните защитници на идентитетот . Нека да предложат на колегите им от Скопие, например,  да организират съвместна  изложба  на автентични документи. В нея да бъдат включени  изследвания на византийски и европейски автори по въпроса за миналото, историята, Възраждането и  революционните борби на Македония.  Експонатите да бъдат  представени  в оригиналните  езици на авторите им и преведени на английски, български и на езиковата норма, използвана в Скопие.  Подобно начинание ще изисква повече труд, специална организация, но е наложителен изход от досегашния омагьосан кръг  с алхимичен привкус .

Експозицията да бъде представена в Брюксел и  в различни  европейски столици , както  в София и в Скопие. Това би било неочаквано предизвикателство за всички елити, паразитиращи върху националния фалшификат  в РС Македония.

А нахаканите пози на премиера на РСМ!? Когато  говори за „вековниот  македонски идентитет“, той всъщност оспорва автентичността на свидетелствата на византийските автори Скилица, Зонара, Георги Акрополит, Теофилакт Охридски, Димитър Хоматиан и др. отрича и научната достоверност в трудовете на  безспорни авторитети като  професорите  Густав  Вайганд - Германия,   Виктор Берар – Франция,   Павел Милюков и Виктор Григорович  – Русия, Алдо Дами – Швейцария, Любор Нидерле – Чехия, Ватрослав Ягич – Хърватия, твърденията на англичанките-пътешественички Макензи и Ърби, на американския журналист  Артър Смит, доброволно присъединил се към борците за свободата на Македония и много други.

Няма съмнение, че страхът от ефекта  на неопровержимото, както много пъти досега, ще събуди дресираната надменност  на пропагандистите в Скопие и те ще превърнат подобно предложение в  безкрайна и безсмислена препирня. Тогава  България трябва да поеме щафетата. Тя е  длъжна да осъществи проекта и да го направи  достояние не само на политическите фактори в Лондон, Берлин и Париж, но и на  гражданите в редица европейски държави.

Разумът срещу  фанатизма, истината срещу лъжата… И  балонът на идентитетот, който Мицкоски си въобразява, че може да надува до безкрайност…

Тук някъде би трябвало да търсим и светлината на утрешния ден.

-------------------

P.S.

В годишното си обръщение към депутатите в Македонския парламент президентът Гордана Силяновска – Давкова, за да защити тезата си, че  външни фактори, особено България, са виновни за трудното придвижване на РСМ към членството в ЕС,  демонстрира и литературна начетеност. Тя се позова на  творба  на известния  нобелов лауреат  Ърнест Хемингуей. Използва образ от повестта му  „Старецът и морето“ , за да разобличи всички, които с  „несправедливите“ си изисквания, скоро ще превърнат  родината й в оня рибен скелет, с който старецът Сантяго се завръща след неуспешен риболов…

Не е ли по-нормално Госпожата да е загрижена за съдбата  на стотината хиляди скелети на нейни съграждани,  загинали по затворите и лагерите след 1944 г., отстоявайки вековната си българска национална идентичност?

Мълчанието й по този морален  казус, е оглушително… I БГНЕС

-------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България–Македония“ и на издателство „Свети Климент Охридски“. Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Неговият анализ е написан специално за БГНЕС