Въпреки че крахът на режима на Башар Асад със сигурност е обнадеждаващ, това не означава, че бившият му покровител Иран просто ще се откаже да използва Сирия като коридор за възстановяване на Хизбула в съседния Ливан. Точно обратното: Иранската контрабанда на оръжие процъфтява в условията на срината и слаба държава. 

Да разгледаме например Йемен. Откакто през 2015 г. хутите бяха поставени под целенасочено оръжейно ембарго съгласно Резолюция 2216 на Съвета за сигурност на ООН, Иран увеличи арсенала на групировката от балистични ракети със среден обсег, противоракети, крилати ракети, безпилотни летателни апарати с голям обсег, лодки с експлозиви, ракети земя-въздух и други модерни способности, като същевременно внася контрабандно горивни продукти. Тези доставки преминаха зад гърба на многонационалното наблюдение, включително механизма на ООН за инспекция на морската търговия и усилията за морска забрана от страна на НАТО и военноморските сили на страните от Персийския залив. Иран също така е внесъл контрабандно големи оръжейни системи (включително окислители на течно гориво, ракети, безпилотни самолети и сензори) през Оман, след което те са били транспортирани на стотици километри през части от Йемен, държани от местните фракции.Сред бъдещите варианти на Иран за изпращане на материали на Хизбула се открояват няколко възможности:

• Продължаване на сухопътния транспорт с камиони през Ирак, през Централна Сирия и в Ливан. 
• Други сухопътни маршрути: през Ирак, Йордания и Южна Сирия или през Ирак, Турция и Северна Сирия. 
• Морски транспорт до средиземноморското крайбрежие на Сирия, транспорт с камиони до Ливан.

Сирия вероятно ще се отвори отново след Асад, ще има приток на хора, превозни средства, пари, хуманитарна помощ, доставки за възстановяване и потребителски стоки, голяма част от които ще се превозват от съседните държави. Иран може лесно да използва този приток, за да възстанови както Хизбула, така и своите марионетни фракции в Сирия. Ирак се управлява от заговорническа група от проирански милиции, които имат пълен контрол над граничните пунктове, магистралите и летищата. В Йордания Иран отдавна се стреми да отслаби контрола на правителството и да превърне кралството в по-благоприятна база за антиизраелски и антизападни дейности, като манипулира симпатизиращи йордански/палестински елементи и чуждестранни такива. В Сирия пък обстановката след идването на Асад може да не е особено устойчива на иранските мрежи за контрабанда, които са добре финансирани и се припокриват със съществуващите наркокартели. Крайбрежните райони с преобладаващо алауитско население, които формираха ядрото на късния режим, биха могли да функционират и като по-кратка линия за снабдяване на „Хизбула“, като контрабандата може да бъде скрита в пратките с помощи и възстановителни материали, изпращани към Ливан след прекратяването на огъня. 

Освен това в миналото Иран не се е притеснявал да сключва тактически споразумения със сунитски джихадистки групировки (напр. Ал Кайда и талибаните), така че може да реши да възприеме тази тактика в Сирия след Асад. Армията на бившия режим се разпадна и никой не знае каква част от арсенала ѝ е събрана от ИД. Дори ако други фракции завземат по-голямата част от него, елементи на ИД могат да се опитат да го купят от тях през следващите месеци. Северните и южните бунтовнически сили, които се събраха в Дамаск през последните две седмици - най-вече Хаят Тахрир аш Шам (HTS) - включват неизвестен, но значителен брой определени от САЩ терористични елементи, които преди това са се колебаели между борбата с ИД и споделянето на ресурси с нея.

Разширяване на присъствието на САЩ
Предвид множеството рискове Съединените щати трябва активно да предприемат множество превантивни мерки с помощта на други заинтересовани страни - а именно всички държави, които искат да намалят влиянието на терористите в Сирия и по този начин да разширят собствените си дейности там. На първо място, длъжностните лица в администрацията на Байдън и/или в бъдещата администрация на Тръмп следва да преразгледат разумността на преждевременното изтегляне на ключови аспекти от местното военно присъствие на САЩ. 

В Ирак военновъздушната база „Ал-Асад“ е добре позиционирана, за да наблюдава елементи на ИД и да осигурява критична базова подкрепа за по-широките усилия за борба с тероризма и контрабандата. Багдад има достатъчно основания да удължи престоя на Америка в Ал-Асад, тъй като има собствени опасения относно възраждането на ИД и възхода на други сунитски джихадистки фракции в Сирия. Въпреки че Висшата военна комисия на САЩ и Ирак предвиждаше закриване на тази база в края на 2025 г., новата ситуация в съседство заслужава преосмисляне. 

Базата „Ал-Танф“ в Сирия, снабдявана през Йордания, също се оказа много евтина и полезна точка за достъп за наблюдение на Южна и Централна Сирия. По подобен начин съществуващите пунктове за специални операции на САЩ по поречието на Ефрат са в идеална позиция не само за подкрепа на различни антитерористични операции в Сирия, но и за наблюдение на действията на иранските и прокси милиции в този коридор. В крайна сметка може да се наложи те да попречат на агресивните сунитски арабски екстремистки фракции да превземат кюрдските елементи, които са толкова важни за американската мисия за борба с тероризма на място. 

Власти, достъп и партньорства
Разбира се, наблюдението, предотвратяването и евентуалното насочване на ръководената от Иран контрабанда към „Хизбула“ не е само функция на военното присъствие - то изисква и целенасочена правна и политическа структура, която да го подкрепя. В Сирия мисията за борба с ИД има солидна подкрепа чрез мерки на ООН като Резолюция 2249 (2015) на Съвета за сигурност, която оправомощава държавите да „предприемат всички необходими мерки“ за намаляване на заплахата от ИД. И все пак основният механизъм на САЩ - Разрешението за използване на военна сила (AUMF) от 2001 г. - е тесен и бързо влошаващ се източник на правомощия за атакуване на Ал Кайда и „свързаните с нея сили“. HTS все още може да отговаря на този етикет, въпреки че се е отказала от корените си в Ал Кайда - особено ако елементи на групировката се опитват да доставят оръжия в ръцете на глобални терористични структури като ИД и/или Хизбула.

В светлината на тези сложни обстоятелства и променящата се обстановка в Сирия официалните лица на САЩ и Конгресът следва да започнат консултации за разширяване на съществуващата AUMF или за приемане на нова такава през 2025 г. Целта следва да бъде да се разреши ограничена употреба на сила срещу всяка определена за терористична група в Близкия изток, ако президентът прецени, че има нужда да се действа, включително извън тесните рамки на неизбежната самоотбрана. Такъв механизъм би улеснил свободата на действие на САЩ не само срещу групировки като ИД, Ал Кайда, Хамас, Палестински ислямски джихад и хутите, но и срещу участници, които биха могли да подпомогнат усилията на Иран да въоръжи Хизбула (например определени иракски милиции). „AUMF 2.0“ би могла да бъде особено полезна, ако следващото сирийско правителство отмени съгласието си други държави да използват сила на негова територия - възможност, която Западът отне на режима на Асад поради убийственото му поведение по време на гражданската война. 

Вашингтон трябва също така да обмисли следните стъпки, при значително споделяне на тежестта от страна на НАТО и регионалните партньори:

• Разширяване на съвместната оперативна група за специални операции „Левант“ (CSOJTF-L) и разширяване на нейната мисия, така че да включва елементи, фокусирани върху заплахи, различни от ИД, и да подкрепя американското ръководство на новите усилия за наблюдение на прекратяването на огъня в Ливан, част от които са свързани с предотвратяване на възстановяването на военните сили на Хизбула. Съединените щати също така трябва да засилят своите разузнавателни, наблюдателни и разузнавателни средства, предназначени за тези мисии в Сирия. 
• Укрепване на йорданското сътрудничество в областта на борбата с наркотиците. Това ще донесе дивиденти поради широкото припокриване между подкрепяния от Иран трафик на наркотици и контрабандата на оръжие през Сирия, които представляват значителни заплахи за Йордания и държавите от Персийския залив. 
• Създаване на нова линия за доставки на САЩ за Сирия. Основната линия на снабдяване в момента - от иракския Кюрдистан - може да става все по-уязвима.
• Включване на въздушния и крайбрежния трафик в новия режим на наблюдение. По времето на Асад имаше ясен „адрес“, когато международните органи трябваше да използват сирийските пристанища и летища за доставки на помощи или други невоенни цели, но сега това е по-малко очевидно. Съответно Съединените щати и Израел трябва внимателно да преразгледат начина на наблюдение и ограничаване на въздушните и морските мостове на Иран към Сирия и Ливан. Като част от този процес те биха могли да насърчат арабските държави да окажат силен натиск върху преходното правителство на Сирия за забрана на достъпа до въздушното пространство на ирански полети, насочени към Сирия или Ливан. I БГНЕС

--------------------

Майкъл Найтс, старши научен сътрудник във Вашингтонския институт за политика в Близкия изток