Инициативата на Доналд Тръмп за създаване на "Съвета за мир“ разкрива разломните линии на Балканите. Докато Албания застава на страната на Вашингтон, Словения, Румъния и Гърция продължават със сдържаност.

Създаването на "Съвета за мир" по инициатива на президента Тръмп има за цел да насърчи международното сътрудничество за постигане на мирно решение на военните конфликти в Газа и други региони.
      
На този етап Албания се откроява като изключение. Премиерът Еди Рама е единственият лидер в региона, който открито прие поканата.

В X той я нарече "привилегия и чест“ и уточни, че това решение все още трябва да бъде ратифицирано от албанския парламент. По този начин Тирана потвърждава своята проамериканска позиция, в съответствие с дипломация, обединена с Вашингтон. Това се казва в анализ на френския аналитичен портал "Куриер де Балкан"

На други места на Балканите преобладава предпазливостта. Хърватия, Румъния, Гърция и Словения потвърдиха получаването на покана, без да коментират участието си. Загреб казва, че "разглежда“ предложението, докато Букурещ е създал експертна група, която да анализира последиците от него.

В Румъния президентът и Министерството на външните работи също се изказаха през последните дни по друг чувствителен въпрос – Гренландия, призовавайки за "диалог между съюзниците и сдържаност“.

Тези предпазливи изявления по отношение на Съединените щати подчертават значението на настоящите и бъдещите американски инвестиции в Румъния, особено в енергийния и военния сектор.

Атина, от своя страна, се намира в деликатна позиция, разкъсвана между стратегическия си съюз със Съединените щати и европейските си корени.

"Международното право и защитата на националния суверенитет остават приоритет“, каза говорителят на гръцкото правителство Павлос Маринакис, без обаче да изключи участие.

Словения изглежда е един от най-чувствителните случаи. Официално премиерът Роберт Голоб все още не е взел решение. Зад кулисите обаче се изразяват сериозни резерви. От няколко месеца Любляна възприема дипломатическа линия, белязана от силен ангажимент към мултилатерализма и международното право.

Министърът на външните работи Таня Файон наскоро потвърди, че Словения обмисля да се присъедини към жалбата, подадена от Южна Африка срещу Израел пред Международния съд. Тази позиция е трудно съвместима с членството в структура, замислена и ръководена от Доналд Тръмп, която се възприема като съперник на ООН.

Междувременно символичното разполагане на двама словенски войници в Гренландия, като част от арктическа мисия, се тълкува като ясно политическо послание в полза на зачитането на националния суверенитет.

Сърбия, от своя страна, остава настрана. Президентството не е потвърдило получаването на покана и до момента не е публикувана официална реакция. Това мълчание подхранва спекулациите в контекст, в който Белград поддържа тесни отношения с Вашингтон, Москва и Пекин, а потенциалното присъствие на Русия в Съвета вече предизвиква силни критики в Европа. Турция също се бави. Президентът Реджеп Тайип Ердоган все още не е решил дали да се присъедини към Съвета, поясни външният министър Хакан Фидан. Анкара преценява политическите ползи от подобно участие, като същевременно гарантира запазването на стратегическото си пространство за маневриране.

Днес Румен Радев съобщи, че е получил покана от Тръмп България да се присъедини към страните-основателки на инициирания от американския президент Съвет за мир, а той да бъде представител на страната ни в бъдещата международна организация.

В отговора си Радев подчерта "значението на мирните инициативи на президента Доналд Тръмп за деескалацията на редица военни конфликти и изразява надеждата, че оказаната от Доналд Тръмп подкрепа за ролята на дипломацията ще доведе до постигането на устойчиви мирни решения в Газа и в глобален план". 

Радев откроява и признанието за българската дипломация с назначаването на български дипломат като Върховен представител за Газа в Съвета за мир. | БГНЕС