Германия 2025: Реформи или още от същото?

Германия е държава, в която стабилността е по-важна от резките завои. Но може ли 2025 да бъде годината на сеизмичната промяна?

Ако погледнем напред към 2025 г., има едно предстоящо събитие, което е под контрола на страната: изборите през февруари, свикани седем месеца по-рано, след като нещастната трипартийна коалиция на канцлера Олаф Шолц внезапно, но милостиво се разпадна.

Ако лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц спечели надпреварата, и то с голяма победа, той ще се почувства окуражен да предприеме редица закъснели икономически реформи.

Събитията, които не зависят от Германия, обаче са много повече: Завръщането на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом, последиците от войната в Украйна, по-нататъшните подривни действия на Русия и Китай, както и конфликтът в Близкия изток - накратко, всичко извън нейните граници. И тяхното влияние върху изборите не може да бъде пренебрегнато.

Може би с основание германците днес са по-несигурни за мястото си в света, отколкото когато и да било в следвоенната си история.

Сегашният парадокс на Германия се състои в това, че докато почти всички останали се оплакват от неспособността на администрацията на Шолц да схване програмата за икономическа модернизация, мнозина у дома се плашат от нея. Германия е скована от старомодни практики - от обществените услуги, които сякаш са забравили за дигиталния свят, до замиращите индустрии, които смятат, че държавата винаги им е задължена. И все пак много от най-засегнатите от това са тези, които се противопоставят на строгите мерки, необходими за рестартиране на икономиката.

Това е предизвикателството, пред което е изправен Мерц - политически ветеран, който е прекарал голяма част от кариерата си в борба със собствената си партия - особено с бившия ѝ лидер Ангела Меркел. 69-годишният Мерц знае, че времето не е на негова страна. Но той е опитен и ще се наслаждава на борбата. За разлика от Шолц, той може би притежава личностните качества, които са необходими за свършване на тежката работа.

Първо обаче Мерц трябва да си осигури победа - и макар ХДС да започна в силна позиция, изборите в Германия често поднасят изненади. Миналия път Шолц извоюва победата с кампания, в която не каза и не направи нищо забележително - трябваше само да гледа как тогавашният кандидат на СДС Армин Лаше се смее пред камера по време на президентско събитие в памет на жертвите на наводненията и как Аналена Баербок от Зелените е хваната да разкрасява автобиографията си.

Без съмнение Мерц се надява историята да се повтори. Затова той се опитва да обуздае инстинктите си и да не се нахвърля върху критиците, да не прави остри забележки.

Това е от решаващо значение, защото макар Мерц да мечтае за абсолютно мнозинство, избирателната система вероятно няма да му го даде - ще трябва да работи или със социалдемократите (СДП), или със Зелените. Аритметиката е сложна, но ако либералните свободни демократи паднат под 5-процентната парламентарна бариера - както изглежда много вероятно - ще има повече места, които да се разпределят между по-големите партии.

Разбира се, най-голямо безпокойство буди представянето на двете екстремистки популистки партии в страната: Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ в момента все още е на второ място, използвайки обществените страхове по отношение на икономиката, Украйна и особено имиграцията. Същевременно Съюзът на Сахра Вагенкнехт, комбинация от крайнолеви и крайнодесни партии, вероятно също ще влезе в Бундестага. И въпреки че основните партии обещаха да не работят с нито една от тях на федерално ниво, и двете все пак ще играят важна роля в следващия парламент.

Така че, след като лидерът на баварските партньори на ХДС отказва да се присъедини към правителство, заедно със Зелените, Мерц вероятно ще търси така наречената „голяма коалиция“ със СДПГ. Но такова правителство лесно може да изпадне в същите пререкания като отиващото си, а вземането на решения може да се сведе до бръщолевене само за да се предотврати разпадането му - това би било катастрофално за всяка надежда за реформи.

Ако обаче победата е неочаквано голяма, Мерц ще може да диктува условията си по-твърдо. Условия, които вероятно ще включват промяна на силно рестриктивните правила на страната за вземане на заеми „Черна нула“ - конституционна норма, ограничаваща годишния структурен бюджетен дефицит на федералното правителство до 0,35% от производството. Тази дългова спирачка възпрепятства инвестициите в публични услуги в продължение на повече от десетилетие, като остави инфраструктурата, включително железопътната мрежа на Deutsche Bahn, в безпомощно състояние. Дори консервативната Бундесбанк призовава за разхлабване на законодателството, което означава, че промяната може да настъпи сравнително скоро.

Други мерки обаче ще бъдат по-трудни за прокарване.

Така например, докато привържениците на свободния пазар смятат, че гарантираният минимален доход - „обезщетението за граждани“ (Bürgergeld) - демотивира усилената работа, както СДПГ, така и Зелените виждат в него може би най-голямото вътрешнополитическо постижение на отиващото си правителство. Ще бъде ли Мерц достатъчно смел, за да го намали?

Икономическите облаци над Германия са все по-тъмни, а мощните синдикати също стават все по-неспокойни. С десетки хиляди работни места, застрашени в рамките на мащабни съкращения, Фолксваген перфектно символизира тези проблеми.

И накрая, трябва да се вземе предвид и външната политика, която, необичайно за германските избори, вероятно ще бъде ключов решаващ фактор, тъй като залогът е много голям. Мерц вярва, че неговият стил му дава по-добри шансове за развитие на отношенията с Тръмп, но някои икономисти прогнозират, че ако Берлин бъде нарочен за наказание, митата на Тръмп могат да премахнат цял процентен пункт от германския БВП.

Шолц изглежда се наслаждава на първите сблъсъци по време на кампанията. Стратегията му е ясна: Шолц съпоставя своя подход, основан на сигурността, с „риска“, който Мерц представлява.

Сега на Германия ѝ предстои година, която ще изисква смелост от политиците ѝ. Тя ще изисква от тях да вземат някои важни решения и да привлекат подкрепа. Ако успеят да го направят, страната бързо ще започне да се възстановява както в икономически план, така и на световната сцена. Но ако се поддадат на безпокойство и бездействие, изглежда, че 2025 г. ще бъде потопена в още по-мрачна атмосфера. | БГНЕС