Смъртта на цар Борис III продължава да поражда спорове повече от осем десетилетия след края на неговото управление. Но според историка Николай Поппетров най-устойчивите представи за българския монарх често са изградени повече върху легенди, отколкото върху исторически факти.

В книгата си „Цар Борис III – личността отвъд легендите“ Поппетров прави опит да изведе образа на владетеля извън политическите клишета и идеологическите оценки. Неговият прочит представя Борис III като сложна и противоречива фигура – едновременно прагматичен държавник, умел политически играч и човек, изправен пред драматични исторически обстоятелства, които често ограничават свободата му на действие.

Митът за убийството

Според Поппетров най-разпространената легенда около цар Борис III остава твърдението, че монархът е бил убит.

„Досега не се намериха никакви доказателства, че царят е бил премахнат насилствено“, казва историкът. По думите му липсват реални факти, които да подкрепят подобна версия, а международната политическа логика също не показва убедителен мотив някоя от големите сили да е заинтересована от отстраняването на българския владетел.

Поппетров обръща внимание, че през последните месеци от живота си цар Борис III е бил подложен на огромно психическо напрежение и това не бива да се пренебрегва при оценката на състоянието му.

Най-тежкият избор

Историкът определя присъединяването на България към Тристранния пакт като момента, който най-ясно разкрива вътрешната драма на монарха.

„Той не иска в никакъв случай България да бъде въвлечена във война“, подчертава Поппетров.

Според него царят е осъзнавал опасностите от съюза с нацистка Германия, но същевременно е бил изправен пред реалност, в която възможностите за неутралитет практически изчезват. От една страна стои натискът на Германия в апогея на нейната мощ, а от друга – обществените настроения в България, които виждат в Берлин шанс за национално обединение.

„Той трябва да се съобразява едновременно с обществените нагласи, със собствените си страхове и с огромното си нежелание България да участва във война“, посочва Поппетров.

Прагматик, а не идеолог

Една от основните характеристики, които историкът откроява в личността на цар Борис III, е неговият прагматизъм.

„Изключителен прагматик беше“, категоричен е Поппетров.

По думите му монархът рядко е вземал прибързани решения. Напротив, внимателно е анализирал възможните реакции и едва след това е предприемал действия. Този подход често е създавал впечатление за колебливост, но зад него е стояла ясно изградена стратегия.

Според историка цар Борис III е най-българският от владетелите на Третото българско царство, защото мисли преди всичко за интересите на държавата и за последиците от решенията си върху обикновените хора.

„Той мисли за България в голяма степен“, подчертава Поппетров.

Как го вижда Европа

Международният образ на Борис III също е изпълнен с противоречия.

Първоначално западните дипломати гледат на него с известно недоверие заради наследството на баща му цар Фердинанд І. С течение на времето обаче отношението постепенно се променя.

Поппетров посочва, че в британската дипломатическа кореспонденция ясно се вижда как младият и предпазлив владетел постепенно печели уважение и симпатии.

„Накрая те започват ярко да му симпатизират“, отбелязва историкът.

Сред чуждестранните наблюдатели се налага образът на интелигентен, образован и изключително приятен събеседник. Някои дипломати дори го определят като един от най-талантливите и културни европейски монарси на своето време.

Спасител или виновник?

На въпроса дали Борис III е спасител на държавата или носи отговорност за последвалите национални кризи, Поппетров не дава еднозначен отговор.

Историкът припомня, че в неговото управление има решения и събития, които остават тежко наследство за България. Сред тях са последиците от политическите сблъсъци след преврата на 9 юни 1923 г. и концентрацията на власт след 1935 г., която според някои съвременници отслабва политическия елит на страната.

В същото време Поппетров смята, че присъединяването към Тристранния пакт трябва да бъде разглеждано в контекста на реалните възможности, с които България разполага през 1941 г.

„Не виждам друг избор“, казва той.

Според историка противопоставяне на Германия би довело до катастрофални последици за страната, без реален шанс за успех.

Владетелят, който лавира между великите сили

Поппетров отхвърля както представата за всемогъщ монарх, така и тази за безпомощен наблюдател.

„Той е принуден да лавира“, е оценката му.

България е малка държава, поставена в неблагоприятна международна среда след Първата световна война. Именно затова цар Борис III постоянно търси баланс между националните интереси и натиска на великите сили.

Историкът подчертава, че царят е притежавал способност да гледа далеч напред и да оценява последствията от големите геополитически процеси. Още по време на войната той предвижда, че продължителният конфликт ще доведе до отслабване на Европа и до сериозно засилване на съветското влияние на континента.

Урокът за днешните политици

Ако трябва да бъде посочено едно качество на цар Борис III, което липсва в съвременната политика, според Поппетров това е способността да се мисли стратегически за държавата.

„Мисъл за България. Анализ на събитията. Поглед върху нещата отгоре“, обобщава историкът.

Именно затова неговата книга не предлага нито апология, нито обвинителен акт срещу цар Борис III. Тя е опит за по-сложен и по-човешки прочит на един владетел, останал между историческите митове и реалните предизвикателства на своето време.

В крайна сметка образът на цар Борис III продължава да разделя обществото. Но ако има обща нишка в оценката на Николай Поппетров, тя е, че българският монарх трудно може да бъде поставен в удобните категории на героите или виновниците. Той остава една от най-сложните личности в българската история – държавник, който управлява в епоха, когато всяко решение носи риск от национална катастрофа. І БГНЕС