Върховният касационен съд ще решава дали при искове за парични суми необходимостта от обезпечение се предполага автоматично или съдът е длъжен във всеки случай да прави индивидуална преценка за риска от неизпълнение.

Повод за делото е искане на министъра на правосъдието, според когото действащата практика може да доведе до неоправдано ограничаване на права и злоупотреба с процесуални механизми, предаде БГНЕС

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд е образувано Тълкувателно дело № 4/2026 г. по въпрос, свързан с обезпечителната нужда при предявени искове за парични вземания.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС трябва да даде отговор дали разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс предвижда презумпция за обезпечителна нужда при паричните искове, или съдът следва във всеки конкретен случай да извършва индивидуална преценка за съществуването на опасност от затрудняване или невъзможност за изпълнение.

Тълкувателното дело е образувано по искане на министъра на правосъдието. В него се посочва, че при подготовката на промени в Гражданския процесуален кодекс е установена устойчива съдебна практика, според която при искане за обезпечаване на паричен иск необходимостта от обезпечение се предполага, освен ако не са представени доказателства, които да изключват такава нужда.

Според министъра този подход ограничава задължението на съда да извършва самостоятелна и конкретна преценка по всеки отделен случай. В искането се подчертава, че обезпечителните мерки могат съществено да засегнат имуществената сфера или стопанската дейност на ответника още преди окончателното установяване на претендираното право.

Посочва се, че подобна практика създава риск от злоупотреба с процесуални права и може да превърне обезпечителното производство от средство за гарантиране на изпълнението в инструмент за натиск.

Като аргумент се сочат правото на Европейския съюз и практиката на Европейския съд по правата на човека. Според изложеното запорите и възбраните представляват намеса в правото на собственост и следва да отговарят на изискванията за законност, необходимост и пропорционалност. Отбелязва се също, че подобни мерки могат да имат и т.нар. „смразяващ ефект“, включително върху журналисти и лица, участващи в обществения живот.

Министърът предлага три възможни подхода при бъдещото тълкувателно решение. Първият е да бъде отречена презумпцията за обезпечителна нужда при паричните искове и да бъдат въведени ясни критерии за установяването ѝ. Вторият предвижда съдът да извършва преценка за пропорционалност между интересите на кредитора и длъжника. Третият вариант е презумпцията да се прилага само при определени видове парични искове и при наличие на достатъчно убедителни писмени доказателства.

Предстои Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС да се произнесе с тълкувателно решение по поставения въпрос. І БГНЕС