Полковник Константин Каварналиев остава една от най-ярките фигури в българската военна история и човекът, който поставя основите на отбраната на Дойранската позиция. Каварналиев отдаде живота си за обединението на българите в Мизия, Тракия и Македония.

Това заяви пред БГНЕС историкът проф. Мануш Христов по повод откриването на новия паметник на героя от Междусъюзническата война.

„За мен той е преди всичко полковник Каварналиев – командирът на Трета бригада, героят от Дойран, човекът, който отдава живота си в служба на една кауза, свързана със защитата на позициите в района на Дойран. Именно той полага основите на идеята тези позиции да бъдат отбранявани така, както по-късно ще ги защитават Девета пехотна дивизия, Планинската дивизия и Първа бригада на Македонската дивизия“, подчерта проф. Христов.

По думите му боевете в района се развиват на няколко етапа, като решаващият ден е 23 юни 1913 г., когато Каварналиев е смъртно ранен.

„Заключителният ден на бойните действия в района на Дойран е 23 юни. Именно тогава, преди обяд, загива полковник Каварналиев. След това следва организирано оттегляне на бригадата и последващи отбранителни действия по новите рубежи. Истината е, че Каварналиев отдава живота си на една кауза“, каза историкът.

На въпрос каква е тази кауза, проф. Христов бе категоричен:

„Каузата е Мизия, Тракия и Македония да бъдат обединени под скиптъра на българския цар. За съжаление редица политически грешки и неправилно разчетени ходове довеждат до фаталната развръзка на Междусъюзническата война. България губи почти всичко, което е постигнала през Първата балканска война, и плаща висока цена с живота на хиляди свои войници.“

Историкът коментира и съдбата на стария паметник на Каварналиев, чиито останки и днес могат да бъдат видени край новия мемориал.

„Причината е политиката на титовото управление през 50-те и 60-те години на миналия век. Същата картина виждаме и на други места – по позициите на Калатепе и там, където са се сражавали Девета дивизия и останалите български части. Всичко е взривявано и разрушавано, за да бъде заличен споменът за българското присъствие. Но дори и по руините ясно личи, че тук е имало голямо сражение“, заяви проф. Христов.

По повод българските военни гробища в днешна Северна Македония той подчерта, че българската държава носи отговорност за съхраняването на паметта за загиналите.

„Полагат се усилия да бъде съхранен споменът за българските войници, които са оставили костите си по тези земи. Направено е много, но предстои още работа. Това е предизвикателство пред българската държава – да покаже, че героите не са забравени“, каза той.

Запитан дали има съдействие от властите в Скопие за възстановяването на българските военни паметници и гробища, проф. Христов отбеляза, че не е пряко ангажиран с този процес, но посочи символичен детайл край паметника.

„Бих казал, че е добре да има разбирателство. Тук, на няколко метра от нас, има табела, на която пише „Героят защитник на Дойран“. Това е написано на македонски език. Самият факт, че паметта за Каварналиев присъства, е важен“, каза той.

Според историка саможертвата на полковник Константин Каварналиев, генерал Кръстю Златарев, генерал Владимир Вазов и други български военачалници не е случайна, а е резултат от възпитанието на поколения офицери след Освобождението.

„Една от първите задачи на българската държава след Освобождението е възстановяването на държавността. Част от този процес е създаването на българската армия и на Военното училище. Хора като Каварналиев, Златарев, Владимир Вазов и Георги Вазов постъпват там с ясното съзнание, че се посвещават на една кауза – службата на България“, подчерта проф. Христов.

„Тези хора са се подготвяли не за кариера, а за служба. Именно затова в решителните моменти са заставали редом до своите войници и са били готови да дадат живота си за България“, заяви той. І БГНЕС