Живот между върхове и пропасти, политика и милиони, идеализъм и задкулисие. Това е портретът на Ангел Куюмджийски – една от най-необикновените фигури в българската икономическа и политическа история на ХХ век.

Това се казва в анализ, направен за БГНЕС, от журналиста и изследовател на историята Петко Мангачев. Той е автор на книгата „Ангел Куюмджийски. Живот между пропасти и върхове“. 

Кой е Ангел Куюмджийски?

Той произхожда от сафарадските евреи, прогонени от Испания и заселили се в Османската империя. Родът му се установява в Самоков – тогавашен център на железодобива. „Където има желязо, има и злато“, гласи старата максима. Баща му е златар, но многодетното семейство живее скромно.

Образованието му остава частично неясно, но е известно, че след пълнолетието си заминава за Франция и завършва право в Сорбоната. Дипломата отваря врати. След завръщането си започва работа в Балканската банка – в малък клон от две стаички в Самоков. Започва от най-ниската позиция – преброител. После става касиер. И тогава идва първият милион.

Първият милион – банковата операция, която го прави богат

Като банков служител Куюмджийски разбира, че Българската народна банка е емитирала големи количества акции и облигации в чужбина за покриване на държавни дългове към европейски банки. Тези книжа обаче не са атрактивни за западните пазари – лихвата им е ниска и интересът е слаб.

В България обаче държавата е задължена да ги изплаща по номинал плюс печалба. Парадоксът – български граждани нямат право да ги внасят.

Куюмджийски намира решение. Договаря се с посланик на европейска държава в София. Дипломатът изкупува облигациите от западни банки, внася ги в България, а Куюмджийски ги обръща в левове. Печалбата е огромна. За 7–8 месеца той става милионер.

С натрупания капитал влиза в златната мина на българската икономика – тютюна. Започва да изкупува една по една големите тютюневи фабрики и складове. Конкурентите си не унищожава – назначава ги за директори. Ход, който едновременно обезоръжава съперниците и запазва експертизата им.

Архитект на финансово преформатиране: бежанският заем

През 1926 г. България е затънала в дългове. Страната изплаща репарации от 2,2 милиарда златни франка – сума, която в днешни измерения би достигнала приблизително 100 милиарда евро. В същото време трябва да издържа стотици хиляди бежанци от Егейска и Вардарска Македония, Северна и Южна Добруджа.

Икономиката е на ръба на срив.

Тогава Куюмджийски предлага държавният дълг да бъде изкупен от западни банки чрез БНБ. Американски банки поемат част от задълженията срещу 4,5 милиона, а английски банки – срещу 2,3 милиона паунда. Дългът се преформатира и става задължение към новите кредитори.

Целта – облекчаване на финансовия натиск и създаване на ресурс за интеграцията на бежанците. С тези средства те получават шанс да започнат земеделие и бизнес, а впоследствие да връщат средства към държавата.

Ангел Куюмджийски, ВМРО и Иван /Ванчо/ Михайлов

Един от най-малко познатите аспекти от живота му е връзката му с Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).

Още по-рано Куюмджийски издава в Одрин и в част от Гърция вестник „Отечество“. В него защитава тезата за българския произход на македонците, правото им на свобода и стремежа към присъединяване към България. Отразява широко Илинденско-Преображенското въстание – позиция, която не остава незабелязана.

Когато вече е милионер, той не прекъсва контактите си с ВМРО. Поема издръжката на семейството на убит ръководител на организацията. Дори съдейства – с помощта на Иван Михайлов – да бъде защитено наследството на този човек. Детайл, който разкрива по-различна страна от образа му на безкомпромисен финансист.

В архива му са открити копия на две писма до американския представител в Атина. В тях Куюмджийски подробно излага позициите на Иван /Ванчо/ Михайлов:

Македония да бъде самостоятелна държава;

без намеса на България, Гърция или Югославия;

категорично без руско влияние върху македонската кауза.

По думите на Куюмджийски, Михайлов не се интересувал от финансовата страна на организацията. Вярвал, че една бъдеща държава трябва да се изгради върху морал и национално самосъзнание.

След окончателното установяване на Михайлов в Италия след Втората световна война, той е финансиран от Куюмджийски. Причините остават неясни. Дали стратегическа визия за бъдещето на Македония или нещо повече – това остава в сферата на загадките.

Американската мисия по време на Втората световна война

Влиянието на Куюмджийски не остава незабелязано отвъд океана. Според негови думи, в тефтер е държал имената на 18 души – бивши министър-председатели, депутати и министри, които му дължат властта си. Финансовото влияние се превръща в политическа тежест.

Американското разузнаване го кани официално да бъде техен представител в Кайро – тогавашен център на английското военно командване и разузнаване. Задачата е стратегическа: да откъсне България от орбитата на Хитлер.

Мисията обаче не успява.

Ангел Куюмджийски остава противоречива фигура – банкер, милионер, стратег, човек с дълбоки връзки във ВМРО и с Иван /Ванчо/ Михайлов, посредник между финанси и политика. Част от действията му са документирани. Част – все още потънали в сенките на историята. І БГНЕС