Какво представляват еврооблигациите и как биха могли да помогнат на европейската икономика? Защо Франция настоява за повече общ дълг и има ли шанс това да проработи? „Евронюз“ разглежда темата за инструмент, който според все повече централни банкери и икономисти има икономически смисъл, но остава политически чувствителен за Европейския съюз.

Еврооблигациите отново попаднаха във фокуса, след като Еманюел Макрон възобнови дебата миналата седмица с призив за увеличаване на съвместното заемане от ЕС с цел стимулиране на икономиката.

Френският президент нееднократно е подчертавал, че съюзът ще се нуждае от милиарди евро ново финансиране на фона на засилващата се конкуренция от Китай и Съединени американски щати, както и за мащабни инвестиции в отбрана и високотехнологични сектори.

Макрон оглавява група държави, които смятат, че нито една страна членка не може сама да се справи с тези предизвикателства. Според тях набирането на средства съвместно на финансовите пазари би било по-ефективно и би отключило милиарди евро за общоевропейски проекти.

Нарастващ брой икономисти и централни банкери, включително традиционно предпазливата германската „Бундесбанк“, също изразяват подкрепа, като отбелязват, че съвместното финансиране може да намали разходите по заемите.

От друга страна, държавите, противопоставящи се на по-нататъшно задлъжняване, водени от Германия, предупреждават, че еврооблигациите ще увеличат дълговото бреме на ЕС, без да решат основния проблем с намаляващата производителност.

Какво представляват еврооблигациите?

В контекста на ЕС еврооблигациите са съвместен дълг, емитиран от европейски институции и гарантиран колективно от държавите членки. Отговорността за изплащането му се споделя, а рискът се разпределя между всички, което означава, че допълнителният дълг не тежи единствено върху националните бюджети – особено важно за по-задлъжнелите страни.

С най-висок кредитен рейтинг от клас ААА тези облигации биха се считали за сигурен актив, подкрепен от общите гаранции на страните в ЕС. Това би позволило на правителствата да заемат средства при по-ниска цена и да плащат по-малко лихви.

Еврооблигациите са предназначени за финансиране на мащабни дългосрочни инвестиции, включително инфраструктура, зеления преход и отбрана, в рамките на планове като „Готовност 2030“.

ЕС вече използва подобен механизъм чрез възстановителния план NextGenerationEU на стойност 750 милиарда евро, договорен през 2020 г. в отговор на пандемията от COVID-19. Брюксел го определя като успешен, но подчертава, че е бил извънредна мярка.

По-скоро идеята беше възродена от Марио Драги в доклад от 2024 г. за конкурентоспособността на Европа. В него се посочва, че съвместното заемане ще е необходимо, за да се мобилизират допълнителни 800 милиарда евро годишни инвестиции.

Кой подкрепя и кой се противопоставя?

Дебатът около еврооблигациите разделя ЕС от десетилетия, още от дълговата криза в еврозоната.

Фискално консервативните държави като Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция, често наричани „пестеливите“, традиционно се противопоставят. Според тях това може да отслаби бюджетната дисциплина и да изложи по-стабилните икономики на риска от чужди дългове. Въпреки това част от северните страни проявяват готовност за компромис, ако средствата се насочат към отбрана.

Южните държави като Франция, Гърция, Испания и Португалия по принцип подкрепят идеята, виждайки в нея начин за стимулиране на инвестициите и споделяне на финансовия риск. Италия под ръководството на Джорджа Мелони заема по-балансирана позиция, опитвайки се да съчетае подкрепа с добри отношения с Германия.

Макрон остава един от най-активните поддръжници. На неформална среща на върха през февруари той призова за създаване на общ капацитет за заемане, но предложението му бе бързо отхвърлено от Германия.

Все пак Париж и Берлин вече са работили заедно по подобна идея. През 2020 г. Макрон и тогавашният германски канцлер Ангела Меркел изиграха ключова роля за създаването на възстановителния фонд, макар Берлин да настоя, че мярката е временна.

Настоящият канцлер Фридрих Мерц заема по-твърда позиция. На 24 април той заяви, че увеличаването на дълга и емитирането на еврооблигации са „изключени“ от германска гледна точка.

Кой ще плаща?

Като форма на колективен дълг, еврооблигациите ще се изплащат съвместно от всички 27 държави членки на ЕС.

Подобен подход вече е приложен при NextGenerationEU. Погасяването трябва да започне през 2028 г. и ще бъде част от следващата дългосрочна бюджетна рамка на ЕС до 2034 г., която все още се договаря в Брюксел. Крайният срок за изплащане е 2058 г.

Някои държави, водени от Франция, настояват за отлагане или рефинансиране чрез нов съвместен дълг. Макрон определи бързото изплащане в настоящата ситуация като „безсмислено“ и предупреди, че не бива да се жертват бъдещи инвестиции.

Подобна позиция изрази и Кириакос Мицотакис, който постави под въпрос дали ранното погасяване няма да ограничи бюджетния капацитет на ЕС при силно търсене на европейски облигации.

Как вървят дискусиите в Брюксел?

Засега еврооблигациите не срещат широка подкрепа в Брюксел. Темата бе спомената в подготвителен документ на Европейската комисия преди среща на финансовите министри от еврозоната през февруари, но не бе развита на последвалото заседание на Еврогрупата през март.

„Има разминаване в нагласите по отношение на еврооблигациите“, заяви председателят на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис.

През последните месеци разговорите се фокусират върху последиците от конфликта в Иран, особено върху енергийните цени, както и върху усилията за повишаване на конкурентоспособността и развитието на Съюза на капиталовите пазари.

Дипломати отбелязват, че засега липсва реален импулс за напредък по темата.

Какво следва?

Еврогрупата ще заседава отново на 22 май, а през юни европейските лидери ще се съберат на среща на върха в Брюксел.

Засега не се очакват съществени дискусии по въпроса, а подкрепата на Макрон едва ли ще промени дневния ред, посочват дипломати. Основна причина е фокусът върху влиянието на конфликта в Иран върху енергийните цени, както и твърдата позиция на Германия.

Въпреки това темата за еврооблигациите вероятно ще остане на масата и може да получи допълнителна подкрепа през следващите месеци. | БГНЕС