Друзите – малцинство със силна идентичност и тежка съдба в Близкия изток

За живота на друзите разказва Реда Мансур – друзки поет, историк и бивш дипломат, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Израел, Велислав Илиев.

Правителството на Абу Мохамед ал Джолани налага жестоки репресии над друзите в Сирия. Те искат да бъдат част от Сирия, но не могат да търпят тормоз от страна на джихадисти. Израелската армия (ЦАХАЛ) се застъпва за правата на друзите в Сирия заради заслугите на техните събратя към Израел.

Това заяви Реда Мансур – друзки поет, историк и бивш дипломат, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Израел, Велислав Илиев.

Реда живее в град Исфия, близо до Хайфа, в северната част на Израел. Мансур е първият израелски дипломат от нееврейски произход. Бил е посланик на Израел в Еквадор, Бразилия и Панама, а също така е участвал в дипломатически мисии в Португалия и САЩ. Той коментира актуалните развития около друзите в Сирия и какво всъщност означава да си "друз".

Реда Мансур

Мансур твърди, че „когато кажеш друз, визираш религиозно малцинство“. Той обясни, че друзката религия е възникнала като философско течение през XI в. в Кайро, по време на управлението на Фатимидите. Друзката религия до голяма степен е базирана на гръцката митология, и съществено място в нея заема вярата в реинкарнацията (прераждането на душата в друго тяло). Според Мансур това вярване също е взаимствано от Древна Гърция и по-точно от питагорейството. Дипломатът смята, че именно вярата в прераждането е това, което прави друзите толкова безстрашни войни, сравнявайки ги с античните спартанци.

„Въпреки че живеем в епохата на интернет, в която информацията е лесно достъпна, религията на друзите запазва своите тайнственост и мистика“, каза Мансур и добави, че е много трудно да бъдат разгадани религиозните текстове на тази малцинствена група, населяваща планинските райони на Израел, Сирия, Ливан и Йордания. Той подчерта, че и до днес религиозните книги на друзите не се печатат, а се преписват на ръка. Храмовете им са семпли, а най-духовно извисените могат да се молят отделно от останалите членове на общността.

Бившият дипломат заяви, че след векове на кръвопролитни битки с египтяни, османци и французи, днес общият брой на друзите е около 1,5 млн. души. Мансур описва общността като доста консервативна и споделя, че членовете ѝ не обичат да напускат родните си места и да се местят в други градове.

„Дядо ми не е ходил на училище, баща ми и майка ми са завършили гимназия, аз съм първото поколение в рода ни, което е завършило университет“, твърди събеседникът, като добавя, че дори в рамките на неговото поколение е било прието жените да получават само начално образование и да са изцяло съсредоточени в домакинската работа.

„Сега 77% от друзите, завършващи университет, са жени“, каза дипломатът.

На 2 май ЦАХАЛ нанесе удари в околностите на Дамаск, като израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че атаката е в отговор на насилието от страна на управляващите в Сирия над друзите. Във връзка с това събитие събеседникът ми каза, че действията на ЦАХАЛ са продиктувани от лоялността, която израелските друзи винаги са показвали към Тел Авив. Мансур твърди, че войските на новата власт в Сирия нахлуват в друзките селища и подлагат населението на арести и кланета.

„Има три друзки селища в околностите на Дамаск, които са особено уязвими. Друзите в планинските райони на Сирия са подложени на ограничения на тока и доставките на храна заради липсата на подкрепа за Джолани“, заяви бившият дипломат. Той смята, че сирийските му събратя съзнават, че имат полза от подкрепата на Израел, но се страхуват да я поискат, за да не бъдат сметнати за предатели от обществото и управляващите в Сирия.

Реда Мансур твърди, че ще продължи да използва контактите си, за да търси подкрепа от страна на Тел Авив за сирийските друзи. Той също така отбеляза, че в близките часове му предстои разговор с представители на администрацията в САЩ във връзка с проблема.

Попитан защо, в исторически план, никога не се е формирал друзки национализъм, той изтъкна два фактора – демографията и географията. Мансур обясни, че друзите, за разлика от повечето близкоизточни култури, не насърчават високата раждаемост, а вместо това „трябва да имаш толкова деца, на колкото можеш да осигуриш качествен живот“. Същевременно друзите са били разпръснати в различни държави и никога не са обитавали хомогенна територия, която да позволи обединението им в самостоятелна политическа единица. Той подчерта, че друзите, независимо дали се намират в Израел или Сирия, искат да останат лоялни граждани, но същевременно не искат да бъдат управлявани от джихадисти (визира властите в Дамаск). | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон