В архитектурен резерват Вароша се намира етнографският комплекс към Регионален исторически музей – Ловеч, съставен от две къщи – Драсова и Рашова. В понеделник БГНЕС разказа за Рашовата къща и личността на Ненчо Рашев, а днес е ред на построената през 1850 година Драсова къща, която показва живота на богат търговец.

Експозицията е разделена на два периода – средата и края на XIX век. „Тоест, тук може да видите как се променя битът след Освобождението“, заяви пред БГНЕС екскурзоводът Мария Павлова.

Етнографският комплекс е включен в 100-те национални туристически обекта на БТС под № 30. Започва съществуването си с откриване на експозиция в Драсовата къща през 1973 г. Последвана е от експозиция в съседната Рашова къща през 1983 г. Днес двете къщи оформят Етнографския комплекс на град Ловеч.

Драсовият род е едно от по-значимите фамилни формирования в българската история, чието име се свързва с политическа, социална и културна активност през вековете. Родът се прославя с няколко поколения, които заемали различни обществени и административни позиции, допринасяйки за развитието на своите региони и на страната като цяло. 

Драсовата къща е типичен пример за възрожденска градска къща, с характерна архитектура, включваща просторни салони, дърворезби и орнаменти, символизиращи богатството и вкуса на рода.

Мария Павлова коментира и показа как са изглеждали възрожденските български къщи. Те традиционно притежават обща спалня, одърът, на който е спяло цялото семейство. В помещението са изложени части от традиционната народна носия. Прозорците имат вътрешни капаци, затварящи се като щори, а над леглото е мусандръсът – вграден гардероб с изящен дърворезбен декор. Пред леглото са поставяни мангал за кратко отопление и детска люлка.

„Освен одъра, на който спи цялото семейство, богатите семейства имат още една стая. Тя е за младоженците, а впоследствие, когато се роди бебето, става стаята на кърмачката. Но ние сме я направили така, че да изглежда като булчинска стая, защото насреща виждате булчинска носия от този период. Вече се вижда промяната – високото легло, което е насреща, е от желязо, донесено от Англия“, разказа Павлова за булчинската стая. 

На въпрос на БГНЕС каква е била ролята на жената в този период – с какво се е занимавала в ежедневието, по какъв начин е помагала и възпитавала ли е семейството, и какво е било нейното място в него Мария Павлова коментира: 

„Жената е била стълбът в семейството. Мъжът обикновено е работил, винаги е бил навън, за да може да изхранва семейството и да има пари за покупки. Но за да се стигне до масата, всяко едно нещо е минало през ръцете на жената. Те не са имали такива машини, на които ние сме свикнали – перални, печки, съдомиялни, сушилни. Всичките тези нови неща, които за нас са достъпни и с които сме свикнали в ежедневието си, тогава не са съществували. Всичко това е правила жената със собствените си ръце.

В същото време тя е отглеждала децата си, помагала е на мъжа си с животните, които са отглеждали, за да ги нахрани и напои, докато той не е вкъщи. Освен това е приготвяла трапезата. Представете си примерно десет човека – как се храни едно такова семейство? Всичко това е страшно много труд. Ние сега, ако се храним двама, трима, четирима, и дойдат гости, започваме да казваме колко много имаме да готвим. А за тях това е било ежедневие. Те са се справяли с всичко и бих казала, че българската жена е била много силна и достойна“, допълни още Павлова.

Работно време за посетители на етнографския комплекс „Драсова и Рашова къщи“ е разделено на лятно и зимно. Лятното работно време е всеки ден от 9:00 ч. до 13:00 ч. и от 14:30 ч. до 18:00 часа, а зимно работно време е всеки ден от 9:00 ч. до 12:00 ч. и от 13:00 ч. до 17:00 ч.

„Нашето минало е много важно и е изцяло обвързано с нашето бъдеще. Народ, който си знае миналото, може да постигне много неща в бъдеще“, заяви още Мария Павлова. | БГНЕС