Ловешката крепост е сред най-впечатляващите отбранителни съоръжения от българското средновековие, построена през IX век при управлението на цар Борис I и играе ключова роля в българската история. Тук през 1187 г. е подписан Ловешкият мирен договор, с който се поставя началото на Второто българско царство. Днес крепостта е сред най-значимите исторически забележителности на град Ловеч. 

„През 1187 година тук се провежда тежката обсада между братята Петър и Асен и византийския император Исак II Ангел, след като две години по-рано двамата братя започват своето освободително въстание за възстановяването на българската държава и освобождават Северна България и части от Южна. В отговор на техните действия от византийската столица през Етрополския проход пристига самият император с огромна войска. Тук той обсажда крепостта, като прегражда реката, за да лиши защитниците от ценната вода, и започва тримесечна обсада – от месец март до месец май", разказа пред БГНЕС екскурзоводът Яна Ангелова. 

„Почти през цялото време падат изобилни дъждове, които затрудняват византийците. Половината от войската на императора е избита от войските на братята Асен и Петър. Река Осъм, която някога обикаляла около крепостта, била изключително буйна и придошлите и води наводнили оборите на императора, като така той загубил голяма част от хранителните си припаси. Във Византия императорът имал и лични проблеми. Всички тези фактори в един момент го принуждават да се откаже от обсадата и да предложи мирен договор на Асеневци. Те го приемат, но поставят условие императорът да признае всички земи, освободени до този момент за българска държава и да сложи край на византийското владичество, продължило вече 167 години. Подписва се Ловешкият мирен договор, с който се поставя началото на Второто българско царство", допълни Ангелова.  

През XII-XIV в. Ловеч е важен административен и духовен център. Владетел на града е деспот Иван Александър, който след 1331г. става цар в Търново. Той получава титлата деспот от вуйчо си Михаил III Шишман. В местен сборник се споменава като „благочестивия деспот Александър".

На въпрос на БГНЕС каква е ролята на крепостта при падането на България под османско робство и има ли сведения за това крепостта да е продължила да води съпротива срещу османците след официално приетата 1396 година за падането на България под османска власт Ангелова заяви: „През 1396 г. Ловешката крепост сключва васален договор със султана. Тя се ползвала с полусамостоятелно управление, което защитавало живота, имота и вярата на населението, както и правото децата да не бъдат вземани за еничарския корпус. В замяна населението било длъжно да дава спомагателна войска по време на война и да плаща данък харач. През 1443–1444 г., при похода на Януш Хуняди, по известен като Владислав Варненчик, крепостта отхвърля договора, като публично го изгаря над северната крепостна стена. От Пловдив към Никопол султан Мурад II изпраща войски срещу кръстоносците, но Ловеч успява да отклони част от тях, за да даде възможност на войската на Владислав Варненчик да премине успешно към Шумен."

„Крепостта е обсаждана три месеца, но не успяват да я превземат – макар и малка, тя е много здрава. Предадена е чрез тайния си воден тунел – една нощ оттам влизат няколко турци, отключват главната порта отвътре, армията нахлува и опожарява града, тъй като той отказва да приеме исляма. От камъка на разрушените църкви турците построяват джамии като наказателна мярка", допълни тя.

До XVII век основните крепостни стени остават непокътнати, което е засвидетелствано от западноевропейски етнографи, които преминават през Ловеч и описват. По-късно християнското население използва камъните от крепостта за изграждането на къщите във Вароша, които и днес, благодарение на здравите си основи, са ценни исторически и архитектурни паметници.

„Ловешката крепост бележи както началото, така и края на Второто българско царство. Тя е малка, но силна крепост, която пада 50 години след навлизането на османските войски в българските земи", завърши екскурзоводът Яна Ангелова. | БГНЕС