Президентът на САЩ Доналд Тръмп води външна политика, движена от личен инстинкт и тактически импулс, а рязката му промяна в петък по темата Русия и Украйна е класическа илюстрация на този подход. Дали това е начало на път към мир или към умиротворяване, е невъзможно да се каже. Не е ясно дори дали самият Тръмп знае.

Президентът влезе в срещата на върха с Путин с обещания за „сериозни последствия“, ако не бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня. Напусна я обаче, след като се отказа от изискването за примирие без никакви последствия, в полза на желанието на Владимир Путин за дългосрочно мирно споразумение, докато войната продължава. Тръмп също така премахна от масата на преговорите обещанието за нови санкции срещу купувачи на руски петрол.

Той заяви, че сега тежестта пада върху Украйна да „сключи сделката“. Европейски лидери съобщиха, че в разговори с тях Тръмп е казал, че Путин настоява да получи целия Донецки регион – което би означавало Украйна да отстъпи основната си линия на отбрана на изток.

Изтеклата информация от Белия дом към приятелски настроени медии подсказват, че Путин обещал в замяна на Донецк да спре настъплението си и да не напада други държави. Не е чудно, че руски коментатори и съюзници на Путин празнуваха резултатите от срещата: техният президент сложи край на изолацията си от Запада, не направи публични отстъпки и може да продължи да убива украинци без нови санкции.

Обещанията на Путин струват по-малко от нищо. Той нарушаваше обещание след обещание към Украйна и Запада – включително Будапещенския меморандум от 1994 г., гарантиращ защита на Украйна от агресия, както и няколко Мински споразумения. Той иска Донецк, защото би получил чрез преговори онова, което не можа да завладее на бойното поле. Това също би улеснило по-нататъшното завладяване на територии, когато той или негов наследник преценят, че е настъпил подходящ момент за нов удар.

И все пак има лъч надежда: европейски лидери твърдят, че Тръмп им е казал, че Путин се е съгласил да приеме „гаранции за сигурност“ за Украйна. Намекът е, че САЩ може да бъдат един от гарантите, макар и извън НАТО. Но Тръмп не даде подробности.

За да имат реален възпиращ ефект, гаранциите трябва да включват чужди войски на територията на Украйна. Киев би имал нужда от възможност да развива армията и военната си индустрия. САЩ би трябвало да предоставят разузнаване и въздушна подкрепа за сухопътните сили. Не е ясно дали Тръмп или Путин биха се съгласили на това, а без активното участие на САЩ европейците едва ли ще бъдат склонни да разположат войски.

Обнадеждаващо е, че Тръмп покани Володимир Зеленски в Белия дом. На срещата ще присъстват и европейски лидери. Може би те ще успеят да опровергаят лъжите на Путин за това кой е започнал войната и за гаранциите за сигурност, необходими за нейния край. Но реалността е, че никой не знае какво ще направи или каже американският президент.

Европейците и Украйна обаче не са останали без козове. Тръмп ще плати огромна политическа цена, ако изостави Украйна или се опита да наложи сделка по условията на Путин. Президентът Тръмп може да повтаря, че това е войната на Джо Байдън, а не неговата, но харесва ли му или не, оттук нататък всичко се случва под негово управление. Една украинска загуба ще отекне у дома и по света през остатъка от мандата му.

Тръмп превърна ролята си на миротворец в централен мотив на втория си мандат – похвална амбиция. Но въпросът винаги е един и същ: мир, но на каква цена? Хитри противници като Путин и китайският президент Си Дзинпин веднага усещат, когато стремежът към Нобелова награда за мир може да бъде използван за далеч по-съществени стратегически придобивки.

С военния удар срещу ядрените съоръжения на Иран, Тръмп започна да възстановява американското възпиране, загубено по времето на Барак Обама и Джо Байдън в Афганистан, Украйна и Близкия изток. Това, което ще направи тепърва в Украйна, ще покаже дали ще надгради този успех или ще го пропилее в името на съмнителна декларация за „мир“. | БГНЕС

---

Анализ на „Уолстрийт Джърнал“