Рашовата къща в Ловеч е паметник на българската култура и градска интелигенция от началото на XX век. Построена през 1834 г. върху каменната основа от XVII век, тя съхранява автентичния дух на времето чрез мебелите, бита и личните вещи на последния и собственик – Ненчо Рашев. Тази експозиция разказва истории за семейства, народни песни и европейска мода, превръщайки къщата в живо свидетелство за историята и културата на Ловеч. Намира се в квартал „Вароша" и е част от етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи", предаде репортер на БГНЕС.

„Варош е унгарска дума, и така турците са обозначавали християнските градове. В един град като Ловеч, който те окупират, първоначално намират християнския град. Впоследствие се кръщава Вароша. Турската част на града започва да се развива от другата страна на моста. Оттам идват различията във външния вид на къщите ни. Нашите български къщи са бели с вдлъбнати тавани", разказа за БГНЕС Мария Павлова, която работи в комплекса, развежда и разказва на посетителите историята на комплекса и как са живели хората в миналото.

Рашовата къща е построена през 1834 година, но каменната основа на къщата датира от XVII век.  Ненчо Рашев е последният собственик на къщата. Той е роден през 1889 г. и е починал през 1979 г. Приживе дарява къщата си още през 60-те години на миналия век с цел да остави нещо след себе си, тъй като не създава собствено семейство, посочи Павлова.

„Ненчо Рашев е бил доста пъстра и разноцветна личност, въпреки че е имал доста тежък живот. Постоянно е бил учител по математика и по музика. В времето, в което е живял, всичко е било коренно различно. Той е участвал в създаването през 1948 година на тамбурашкия оркестър в града. В 1960 година е участвал в създаването на Китарния оркестър в Ловеч. Най-известен става с факта, че още от 15-годишен, почти до края на живота си, т.е. до появата на деменция в по-преклонна възраст, той е събирал народни песни от нашия ловешки край. Тези песни са много сакрални за нас, тъй като в тях се вплитат истории на български семейства. Това са де факто 830 истории на наши български семейства от Ловеч, свързани с техните преживявания – дали ще са щастливи, дали ще са тежки – всичко това е там и е записано под формата на музика, която той е събрал за нас, за да ни остави в наследство", разказва Павлова.

Експозицията, която е подредена в къщата, показва живота на "средната интелигенция" от началото на XX век, т.е. 1930–1940. Вижда се изцяло европейската мода, която навлиза в града. От спалнята с високи легла, дървени, красиви мебели, има тоалетка и гардероби, не само сандъци, които са вградени.

Интересните неща в къщата са спалнята, която е изцяло от варено пушен бук, изработена от местния майстор Цяно Паничерски, заедно с гардероба и тоалетката, която включва кана и легенче от рисуван чешки порцелан – преди имало умивалник вместо мивка. Детското легло е немска люлка, под която има гърне от същия порцелан, а нощната лампа и рязаните бродерии на завивките създават уют. В женската работна стая стои стан за тъкане, използван за черги и килими, запазващи културното наследство. Кухнята е малка, с черна балканска печка и бюфет със сервиз за яйца от сребро, а стойката за подправки носи надписи на старобългарски. Кабинетът на Ненчо Рашев съдържа негови лични вещи и музикални инструменти – цигулка, китара и хармонион. Женската стая показва градска мода от началото на XX век, европейски влияния, сервиз за турско кафе и красив хармонион с уникален звук.

„Рашев е роден в бедно семейство. Баща му е бил обущар и е имал дюкян на покрития Нос, а майка му е била домакиня, както повечето българки по това време. След Освобождението баща му вижда колко важно е едно дете да има образование, за да може да има ново и значимо бъдеще. Той прави всичко възможно, за да може децата му да се обучават. По това време образованието не е било безплатно и се е заплащало. Баща му, чрез гладуване и лишения за семейството, декар по декар събира пари и купува 47 декара, които превръща в лозя. Оттам идват финансите на семейството."

Рашев завършва Априловата гимназията с отличен успех. „За да има по-различна съдба от баща си, той спестява пари, през лятото се обучава на целия педагогически курс и го изкарва, за да стане учител по математика. По този начин започва стартът на неговия живот. В един момент, когато вече събира пари, след Първата световна война се записва да учи в Софийския университет. Всичко върви добре и именно тогава си купува лична китара, за да впечатлява момичетата", допълни още Павлова.

Съдбата на семейството на Рашев, обаче, е тежка. „През 1925 година умира майка му. През 1926 година умира баща му. През 1927 година завършва Софийския университет с планове да продължи обучението си в чужбина. Съдбата има тежко чувство за хумор – брат му умира същото лято от инфаркт на лозето. Той остава в България, за да се погрижи за племенничката си, която по това време е на 2 години, и за снаха си. Това е неговата отговорност към тях и така приключва личното му академично развитие. Не е било достатъчно, защото след още осем години снаха му умира от туберкулоза. В новите години, след 1944 г., животът му е бил доста тежък, тъй като е бил учен човек. Това е една от причините, поради която не създава семейство – след 1944 г. остава почти без нищо и не е имал какво да предложи на една жена, за да се ожени."

„Ненчо Рашев в желанието си да има семейство в един момент разбира, че мечтата му остава недостижима, защото набляга на житейския си мъжки дълг, да отгледа племенничката си, жертвайки собственото си щастие", завърши Мария Павлова. | БГНЕС