Сополивите камъни - където ехото на сбогуванията и историята живеят, в хълмовете на Копривщица

Това е място с природна красота, дълбоко културно значение и археологична значимост.

В непосредствена близост до град Копривщица се намира място, оформено от емоции и спомени – Сополивите камъни, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.

Това е място с природна красота, дълбоко културно значение и археологична значимост. 

Разпръснато със скални образувания и пропито с местна история, тази местност отдавна служи като паметник, посветен на сбогуването и спомените за хората от региона.

В средата на 19 век, когато Копривщица се възстановява от опустошенията, причинени от кърджалийските нападения и пожарите в града през 1793, 1804 и 1809 г., икономическият растеж предизвиква големи социални промени. 

Тъй като местното производство не може да задоволи нуждите на нарастващото население, много мъже напускат града, за да работят другаде, превръщайки Копривщица в матриархат - общност, в която жените носят тежестта на ежедневието. 

Сополивите камъни стават обичайно място, където семействата се сбогуват – традиция, толкова емоционално натоварена, че районът става известен като „Сополивите камъни“.

Освен културното си значение, районът има и археологическа значимост. Теренът включва мегалитно светилище, открито по време на теренни проучвания в близкия град Стрелча, както и гробни могили, останки от ранни селища и средновековни отбранителни валове. 

Преди да се отправят към Сополивите камъни, посетителите могат да започнат своето проучване в град Копривщица, където в скала, взета от тази местност, е изсечен барелеф в памет на Кървавото писмо.

Това писмо, написано от Тодор Каблешков обявява Априлското въстание от 1876 г.  То бележи ключов момент в революционната история на България. 

Каблешков използва кръвта на убит османски мюдюрин (управител на най-малка административна единица, бел. ред.), за да подпише писмо до съратниците си бунтовници в Панагюрище, с което обявява началото на революционните действия. 

Носено от 19-годишния Георги Салчев, писмото достига до местоназначението си само за два часа, вместо обичайните 5 – подвиг, толкова изтощителен, че конят му се срива и умира при пристигането.

Заедно революционните забележителности на града и тихите, печални камъни по хълмовете предлагат мощен поглед към душата на Копривщица – място, където историята е издълбана в скалите и всяка пътека помни безброй събития. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон