В много държави по света има тенденция Доналд Тръмп да се възприема като щастлив глупак. Вярно е, че той се откроява повече със своята бруталност, суета, вулгарност и бедност в изказа си, отколкото с качеството на анализа и финеса на мисълта. Но би било грешно да забравим, че той е човек на властта и парите. Много бързо разбра какво може да му бъде полезно за укрепване на господството на САЩ и за увеличаване на богатството ѝ. Неизбежно е да се е заинтересувал от изкуствения интелект – и точно това той направи без забавяне. Още в първия си ден след завръщането си в Белия дом през януари 2025 г. той рязко увеличи решенията, засягащи този сектор, пише френското издание „Слейт“.

Този факт остана почти незабелязан от обществеността, която бе заета с безбройните му други мерки – например митническите тарифи. Републиканският милиардер притежава таланта да запълва медийното пространство, а изкуственият интелект не е най-честата тема на разговор в нашите кръчми или в „Макдоналдс“. Едва след пускането на безплатна версия на ChatGPT през ноември 2022 г. темата се превърна в гореща.

Бърз поглед назад отвежда началото на изкуствения интелект отново в САЩ, където през лятото на 1956 г. в колежа „Дартмут“ в Хановер, Ню Хемпшир, се провежда първата истинска научна конференция по темата. Форумът събира около двайсет участници – всички американци, с изключение на двама англичани. Един малък, но значим детайл: работата на един от организаторите, професор Джон Маккарти (1927–2011), е финансирана от американската армия, винаги проявяваща интерес към новите технологии. Три години по-късно друга среща, организирана в централата на ЮНЕСКО в Париж, вече привлича хиляда компютърни учени.

Темата обаче дълго оставаше нишова. Тя се появяваше по-скоро в литературата и киното – най-известният пример е филмът на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“, в който бордовият компютър HAL 9000 се опитва да поеме контрола над космическия кораб. После дойдоха зрелищните състезания, в които шахматисти и играчи губеха от компютри.

Истинският пробив настъпи в края на XX век с глобалното навлизане на интернет. Компаниите, разработващи нови технологии, бяха концентрирани в Силициевата долина, Калифорния, и получаваха подкрепата на президента Бил Клинтън, който дори председателстваше конференции по темата. Младите дизайнери в дънки и тениски, със свободно поведение, изглеждаха по-близки до Демократическата партия, отколкото до Републиканската, традиционно свързвана с петролната и автомобилната индустрия.

През 2016 г. Барак Обама, в интервю за списание Wired, подчерта, че САЩ оказват силна подкрепа на изкуствения интелект. Той говореше най-вече за специализирания ИИ, очакван да бъде използван в здравеопазването и транспорта, за намаляване на парниковите емисии и за борба с климатичните промени. Обама призна, че доминацията на страната му може да представлява проблем, но подчерта нуждата от взаимно уважение и самовъздържане при работа със страни с различни ценности.

През март 2018 г. във Франция комисия, ръководена от депутата-математик Седрик Вилани, представи доклад „Придаване на смисъл на изкуствения интелект: за национална и европейска стратегия“. Оттогава ИИ се превърна в тема от политически и геостратегически порядък. През февруари 2025 г. Европейската комисия стартира инициатива InvestAI за мобилизиране на инвестиции от 200 милиарда евро, формализирана в план за „континент с изкуствен интелект“.

Ситуацията не търпи отлагане. На 20 януари 2025 г., в деня на встъпването си в длъжност, Доналд Тръмп отмени изпълнителната заповед на Джо Байдън от октомври 2023 г. за безопасен и надежден изкуствен интелект. Край на мерките за сигурност и защита на личните данни. Точно това искаха ръководителите на големите технологични компании. С Тръмп те получиха всичко – необуздано развитие на ИИ и милиарди долари потенциални печалби, без регулации.

На 21 януари 2025 г. Тръмп представи проект „Звездна врата“ – съвместно начинание на Oracle, OpenAI и японския конгломерат SoftBank, което предвижда инвестиции от „поне 500 милиарда долара“ за четири години в ИИ-инфраструктура в САЩ. Първоначален транш от 100 милиарда вече е отпуснат.

На 23 юли Белият дом представи и национален план за действие за изкуствения интелект. Целта е ясна: да се спечели надпреварата и да се премахнат всички бариери пред американското лидерство. Планът има три стълба: ускоряване на иновациите чрез подкрепа на частните инициативи; укрепване на инфраструктурата – от центрове за данни до енергийни проекти, с отслабване на екологичните регулации; и международни действия за налагане на американските технологии и за противодействие на китайското влияние.

В деня на приемането му Тръмп подписа четири нови изпълнителни заповеди за ИИ, включително една срещу „идеологическите пристрастия“ в отговорите на големите публични системи с изкуствен интелект. „Няма място за идеологии, които насърчават разнообразието, равенството и приобщаването,“ заяви той.

Европа вече усеща натиска – предстоящи тарифи, нови сблъсъци около GDPR и Европейския закон за изкуствения интелект. Американските гиганти получават явна подкрепа от Вашингтон срещу европейските регулации.

В този контекст не е изненадващо, че лидерите на Силициевата долина се борят за влияние в Белия дом. Секторът е доволен – исканията му са чути, а регулаторни пречки няма. Дори федералното правителство може да придобие дялове в компании като Intel, ако се наложи. Новината за възможна държавна подкрепа изстреля акциите на Intel с 7% на 14 август, преди да паднат с 4% на 18 август.

Американските фондови пазари са в подем благодарение на перспективите пред изкуствения интелект. Индексът S&P 500 е скочил с 34% на 15 август спрямо дъното си от април. Nvidia се изстреля на върха по пазарна капитализация с над 4,4 трилиона долара, следвана от Microsoft, Apple, Amazon, Alphabet и Meta.

Не е сигурно, че колосалните инвестиции ще донесат очакваните печалби, но влиянието на тези компании върху света тепърва ще расте. А това вече е реална заплаха. | БГНЕС