Хуманитарното подпомагане е един от основните приоритети на Българския червен кръст (БЧК). За последните 4 години сме достигнали до около 1,4 милиона уязвими български граждани.

Това заяви в интервю за БГНЕС Евелина Милушева, началник на Отдел „Социални дейности и услуги" в БЧК.

С началника на Отдел „Социални дейности и услуги" Евелина Милушева и с Преслава Лилова, директор „Международно сътрудничество и програми" в БЧК, разговаряме по повод Световния ден на хуманитарната помощ, който се отбелязва от 19 август 2009 г.

Преслава Лилова разказа, че повод за неготово приемане като такъв става една бомбена атака от 2003 г. в Багдад, когато загиват 22 души хуманитарни работници и всъщност заради това възниква и потребността да бъде създаден формализиран един такъв ден, какъвто е днешният, който да отдава необходимата почит към делото на всички хуманитарни работници, били те служители на организации или доброволци по целия свят.

Хуманитарното подпомагане е един от основните приоритети на БЧК, отбеляза Евелина Милушева. „Ние сме подпомогнали и 1800 социални институции, в които има нуждаещи се хора, като за правилния подбор на най-нуждаещите се, ние си имаме и изработени специални правила", каза тя и уточни, тази дейност е възможна благодарение на кампаниите, които БЧК осъществява за набиране на средства и фондонабирателни кампании, както и благодарение на проектите, които изпълнява, които се финансират и от различни донори, и най-вече от Европейския съюз.

По думите ѝ най-мащабната хуманитарна програма, която БЧК изпълнява повече от 15 години, е програмата за храни и основно материално подпомагане, чрез която предоставят и хранителни продукти, и хигиенни пакети на между 560 и 600 хиляди уязвими български граждани ежегодно.

„Разкриваме ежегодно и безплатни трапезарии, в които даваме безплатен топъл обяд на около 2 хиляди възрастни хора. Имаме топъл обяд за ученици и ежегодно храним около 2 хиляди ученици и активно работим с бездомни лица", добави Милушева и допълни, че БЧК подпомага около 500 – 600 бездомни хора годишно и разкрива пунктове за подпомагане в най-големите градове на страната, където е тяхното главно местообиталище.

Подпомагането е първата стъпка за изграждане на доверителна връзка с уязвимите хора, подчерта тя. „По-нататък, след изграждането на това доверие, ние се стремим да ги приобщим, да ги интегрираме и да ги включим социално в живота на обществото и да ги подпомогнем най-вече да излязат от порочния кръг на бедността", каза още Милушева, като поясни, че този маниер на работа е изграден в последните години, благодарение именно на европейските програми.  

Немалка част от помощта касае и международната солидарност – веднъж, когато България е страна, която предоставя международна помощ на други бедстващи, обърна внимание Лилова и припомни опустошителните земетресения и наводненията през последните години.

Лилова е категорична, че без неминуемата помощ и ролята на хуманитарните работници и доброволците организации като БЧК и всички останали доброволчески такива не биха били способни реално да протегнат ръка и да достигнат до толкова много нуждаещи се хора, независимо къде се намират те.

„Немалко са предизвикателствата, произтичащи от въоръжени конфликти и именно такъв тип ситуации ни карат в ден като днешния още по-силно да отправим призива си за това да бъде закрилян животът на трудещите се, на онези, които помагат, на тези въпросни хуманитарни работници, които като държави, като общество сме длъжни да пазим, за да можем да получаваме и да предоставяме безвъзмездна помощ", заяви тя.

За съжаление, хуманитарните работници все по-често стават жертва на насилие. По отношение на това Лилова подчерта, че действително е тревожна статистиката за ситуациите на насилие или случаите, когато в изпълнение на своя хуманен дълг биват погубвани човешки животи на доброволци и на служители. Според нея част от обяснението може да се търси и в този сложен комплекс от дезинформация, който едва ли не създава или дава основа на различни нагласи, или поставя в друга светлина хуманитарните работници, невинаги, представяйки онова, което реално се върши в ситуации на въоръжени конфликти.

Лилова апелира независимо от дълбочината на един конфликт, да се опитваме да съхраним, колкото и да е трудно това, елемента на хуманността в него. „И този елемент, част от него, касае именно възможността да се оказва помощ, да се предоставя помощ, да има доброволен труд на място и хората, които са решили да го правят, да могат поне минимално да имат гаранция за своя живот", каза още тя.

В заключение Милушева отбеляза положителен факт, който се наблюдава от известно време в българското общество: „Част от нашите бенефициенти по различни програми впоследствие стават доброволци, което е много похвално и е един добър пример, че тези, които са били нуждаещи се, в един момент даряват своя труд."IБГНЕС