Тази седмица президентът Тръмп премина през Близкия изток по време на първото си пътуване в чужбина за втория си мандат и не се отказа от смели стъпки и големи твърдения. В голямата си реч в Саудитска Арабия той дори изложи нещо, което може да се нарече доктрината „Тръмп“, ако този израз може да се използва за президент, който е толкова транзакционен, се казва в редакционна статия на „Уолстрийт джърнъл“.

Доналд Тръмп предлага форма на външнополитически реализъм, който се корени в добрите търговски отношения и се фокусира върху договарянето на мир и стабилност. Той не се интересува много от това какви правителства управляват държавите, стига да искат добри отношения със САЩ. Той търси сделки, дори с врагове. Смята, че взаимният интерес за просперитет може да преодолее дори силните идеологически различия - и няма интерес да насърчава американските ценности, включително свободата или демокрацията.

Политиката му в Близкия изток тества тази доктрина. Той се вслуша в съвета на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман да отмени санкциите срещу новото ислямистко правителство на Сирия. Той дори се срещна с бившия джихадист, който сега управлява Дамаск, Ахмед аш Шараа, когото нарече „привлекателен, твърд“. В света на Тръмп това са най-големите комплименти.

Това е авантюра, но тя може да се изплати. САЩ имат интерес да попречат на Иран и Русия да доминират в Сирия. Ако САЩ могат да помогнат на Шараа да балансира влиянието на Турция, а Шараа да предотврати конфликта между Турция и Израел, може да се стигне до нова ера на стабилност в този кървав ъгъл на Близкия изток.

По-голям въпрос е нарастващият ентусиазъм на Тръмп за ядрена сделка с Иран. Верен на доктрината си, той се обръща към аятоласите в Техеран с обещание за търговско богатство, ако се откажат от ядрените си амбиции.

Този призив обаче вече е бил опитван и се е провалил, защото иранският режим е идеологически. Той иска регионална шиитска революция, която да доминира над арабските сунитски държави и да изтласка Израел в морето. Ако аятоласите отхвърлят предложението на Тръмп, защото искат да запазят възможността да станат ядрена сила, тогава какво ще направи Доналд Тръмп?

Той казва, че иска преди всичко мир, и тестът ще бъде дали сделките му с противникови държави са краткосрочни целесъобразности или по-дългосрочни стратегически победи. Сделката му с Иран, както и да се развие, ще ни подскаже нещо и за плановете му за Китай.

Отвращението на Тръмп от идеологията - от популяризирането на американските ценности - доведе до най-голямата грешка на пътуването му, която беше ненужна атака срещу неговите предшественици. Той похвали блестящите нови градове в арабските страни и заяви, че те са дело единствено на тези народи.

„Блестящите чудеса на Рияд и Абу Даби не са създадени от така наречените строители на нации, неокони или либерални нестопански организации като тези, които похарчиха трилиони и трилиони долари, за да не успеят да развият Кабул, Багдад и толкова много други градове“, каза той. По-нататък той зашлеви „строителите на нации“ и „нашествениците“, под които явно имаше предвид Джордж У. Буш и последните двама президенти демократи.

Войните в Ирак и Афганистан не бяха успешни в ретроспективен план, но Тръмп пренебрегва факта, че те започнаха като реалистични усилия след джихадистко нападение срещу Америка. Той също така забравя, че емирите от Персийския залив отдавна са защитени от американското военно присъствие, което им позволява да изградят държава. Ударите на Тръмп срещу неговите предшественици приличат на прословутата „обиколка за извинение“ на Барак Обама в Близкия изток.

В стремежа си към стабилност и американска сдържаност политиката на  Тръмп може би имитира размириците на Ричард Никсън по време на Студената война. Никсън също омаловажаваше идеологическите различия в стремежа си към сключване на сделки за контрол на въоръженията и стабилен баланс на силите. Но тази политика в крайна сметка се провали, защото лидерите на Съветския съюз не се интересуваха от стабилност. Те се интересуваха от поддържането и разпространението на своята комунистическа революция.

Роналд Рейгън спечели Студената война с комбинация от реализъм и американски идеализъм. Той изгради американска твърда сила и беше готов да се ангажира със Съветския съюз, но също така не се страхуваше да каже истината за потъпкването на свободата в Русия, Източна Европа и извън нея.

В желанието си да отхвърли вътрешните си опоненти, Доналд Тръмп би направил добре, ако избягва да пренебрегва американските ценности. Хората, които се стичат към нашите брегове, все още се възхищават от тях. I БГНЕС