Напоследък Европа се превърна в тема за разпалване в Съединените щати, особено във връзка с желанието на САЩ да спрат да гарантират европейската сигурност. Стана модерно да се питаме как Европа ще реагира на това или онова събитие в света. Но именно тези събития повдигат един важен въпрос: Какво е Европа?

Важното е, че Европа не е държава. Тя е континент, на който по данни на Организацията на обединените нации се намират около 44 държави. Те имат различни езици, култури и история, която включва войни със съседите и взаимна омраза. Роден съм в Унгария и като малък пристигнах в Съединените щати. Първият ми език беше унгарският, на който се говореше вкъщи. По-късно научих английски. Не знам нито дума на полски, руски, словашки или румънски - все езици, които се говорят в съседни на Унгария държави. (Говоря малко немски, макар и зле.) Родителите ми нямаха доверие на съседите на Унгария. Майка ми все още съжаляваше за Трианонския пакт - договора след Първата световна война, който дава Трансилвания на Румъния. Когато един братовчед се ожени за румънка, злобата от Трианон ни последва в Бронкс.

Според определението на ООН Европа се простира от Исландия до Русия, от Атлантическия океан до Урал, от Северния ледовит океан до Средиземно море. Но когато днес говорим за Европа, имаме предвид частта от полуострова, която излиза от континенталната част на Европа, и страните, които членуват в политически и икономически структури, създадени след Втората световна война, а именно НАТО и Европейския съюз. До разпадането на Съветския съюз тази част на Европа беше разделителната линия, прокарана между съветската армия и англо-американските армии, като първата окупираше източната част, а втората - западната. Когато Съветският съюз се разпадна, разделителната линия също се промени и страните, които преди това бяха окупирани от Русия, станаха част от това, което бих нарекъл американска зона.

Частите, които САЩ заемат, са център на глобалната система от XVIII в. насам, когато Атлантическа Европа завладява голяма част от външния свят. Атлантико-средиземноморските държави завладяват Западното полукълбо, голяма част от африканския континент и обширни части от Азия. Дори малка държава като Нидерландия притежава огромни империи. Италия, Франция и Великобритания си поделят Африка. Испания и Португалия претендираха за голяма част от Южна Америка, а Великобритания и Франция се бореха за Северна Америка. И все пак именно Великобритания - технически част от Европа, но отделена от останалата част от Ламанша - създава най-впечатляващата империя, чието бижу е Индия.

По този начин границата между Източна и Западна Европа е съществувала много преди Студената война. Западна Европа имаше достъп до световния океан, а Източна Европа - не. Все още необединените германски държави са били буферът между Изтока и Запада. Западна Европа беше значително по-богата и по-могъща от Източна Европа, която до голяма степен беше изключена от имперските авантюри.

Това се променя до известна степен след консолидирането на Германия през 1871 г. Нейното обединение е отчасти реакция на Наполеонова Франция и отчасти на Австрийската империя, базирана в Германия. Разграничението между Германия и Австрия се дължи донякъде на религията - Австрия като цяло е католическа, а Германия - протестантска - но също така е въпрос на династия, като единият клон е представен от германските Хохенцолерни, а другият - от австрийските Хабсбурги. Казано по-просто, появата на мощна германска национална държава създава нова геополитическа динамика.

Обединението на Германия създава и геополитическа криза. Тя граничеше с три държави (Полша, Австрия и Франция) и беше едновременно мощна и несигурна. Германия ухажваше Австрия, гледаше към Полша и се страхуваше от Франция. За новоконсолидираното правителство най-лошият сценарий беше тристранен съюз, целящ да върне Германия в предишното ѝ разпокъсано състояние. Резултатът от този взаимен страх и интриги беше 30-годишна война, започнала през 1914 г. и завършила през 1945 г., прекъсвана от временно примирие. Резултатът от войната е повторното разделяне на Германия, като източната и западната ѝ част са доминирани съответно от Съветския съюз и САЩ.

Сега, когато Русия е в упадък, а САЩ са напълно безразлични, основният въпрос е дали старите европейски геополитически разломи ще се върнат и ако да, какво ще направи Европа. Европейската действителност остава същата. Тя не може да говори с един глас, защото не говори на един език и не споделя една единствена културна или историческа традиция. Измислицата за Европа - че когато говорим за континента, имаме предвид само Западна Европа и че Западна Европа е единна - е идея, наложена на континента от американците. Когато между Германия и Франция или между Германия и Полша възниква незначително напрежение, то е просто припомняне на стари кошмари. Истината е, че няма такова нещо като Европа; тя е просто място, където малките държави имат лоши спомени една за друга.

Така че всеки въпрос за това какво ще направи Европа в отговор на това или онова събитие предполага, че има Европа. Това е погрешно предположение, основано на американско изобретение. Затова може би най-важният въпрос днес е дали Европа ще остане това, което са измислили Съединените щати - регион с много езици, но общи интереси - или ще се върне към по-традиционното си и естествено състояние - малки нации, които имат общ страх една от друга. Преди 80 години светът се разтрепери от този въпрос. Но Европа вече не е разделена световна империя. Тя е просто регион като всеки друг и имперската необходимост от война е отминала. Как Европа ще реши да се отнесе към древните си вражди и неприязън, ще бъде от голямо значение за отговора на въпроса какво ще прави Европа занапред.

Трябва да разберем какво представлява Европа сега. Западна и Източна Европа все още са много различни места и сега Източна Европа, а не Германия, разделя континента. Войната в Украйна, колкото и да е разединяваща, показа на Европа, че засега не е необходимо да се страхува от Русия. Но Русия може да се възстанови и да възвърне реваншистките си замисли. По този начин Източна Европа, а не Германия, сега е оста на европейската история.

Източна Европа, въпреки недоверието към себе си и към бившите си окупатори от Русия и Германия, трябва да вземе решение, което ще определи бъдещето на континента. Дали ще се обедини, или ще се раздели? Вярно е, че е по-бедна от Западна Европа, но обединена, тя може бързо да се превърне в геополитическата котва на континента. Населението му е толкова образовано и изтънчено, колкото и всички останали. Най-голямата ѝ слабост е дълбоко съхранената вяра в нейната малоценност и следователно неизбежната ѝ жертва. Единственото нещо, което свързва източноевропейските народи, е европейската болест на взаимно несъвместимите и неразбираеми езици, култури и истории. Единственото, което притежават, е страхът, обикновено активиран от европейски, руски или понякога американски манипулации.

Ако Източна Европа успее да се обедини, тя може да преосмисли историята на миналия век. Ако не успее, тогава се опасявам, че динамиката, която определяше годините между 1871 и 1945 г., ще се появи отново. Не вярвам в ефективността на НАТО и на ООН. Европа остава ключ към света, но тя винаги е била безразсъдно и безхаберно място, представящо се за цивилизация. САЩ прекараха последния век в изпращане на младежите си в европейските войни или в охрана на базите им. Сега е възможно да се направи завой. Като американец аз лично бих приветствал облекчаването на нашия товар от Източна Европа. | БГНЕС

Джордж Фридман, Geopolitical Futures