Една от любимите тези на сръбския президент Александър Вучич, за да демонстрира балканското си надмощие, е да се сравнява с България. Като се започне с комичното сравнение, че германските супермаркети на „Лидл“ са по-добри в Сърбия от тези в България, та се стигне до твърдението, че „само до няколко месеца ще изпреварим и България по БВП“, Вучич неуспешно манипулира собствените си граждани, а и съседните държави, които се опитва да постави под контрола на Белград, предаде репортер на БГНЕС.

От този 1 януари България е част от еврозоната. След присъединяването към НАТО през 2004 г., към Европейския съюз през 2007 г. и към Шенгенското пространство през 2025 г. тя затвори последната голяма глава от своята интеграция със Запада.

Икономически страната се намира в по-добро състояние, отколкото репутацията ѝ в чужбина често подсказва, написа неотдавна германският вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Държавният дълг на България е изключително нисък. По данни на Европейската комисия през 2025 г. той е възлизал на едва 28,5% от брутния вътрешен продукт - сред най-ниските равнища в еврозоната. За сравнение, държавният дълг на Германия е над 63%, а в останалата част от еврозоната задлъжнялостта надхвърля значително 80%. Макар България да остава държавата с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС, след присъединяването си към Съюза преди 18 години тя последователно наваксва изоставането. Икономиката растеше стабилно в продължение на много години и продължава да се разширява.

В същото време сред част от политическите среди в Европа продължава да се поддържа тезата, че Сърбия е необходим „стабилизиращ фактор“ в Западните Балкани. Дали тази оценка се дължи отчасти на наследството на югославските тайни служби?

Европейският комисар по разширяването Марта Кос се оказа в центъра на сериозен скандал, свързан с югославската тайна полиция УДБА. Архивни документи на словенската Държавна сигурност от края на 80-те години описват оперативна линия около назначаване на словенски журналист в германска медия в Кьолн. В разработките се появяват кодовите имена „TARA“ и по-късно „BLANKA“, които според словенския изследовател Игор Омерза се отнасят до Марта Кос.

Въпросът има политически измерения, тъй като темата за архивите на УДБА остава изключително чувствителна в региона. Сърбия и Северна Македония са сред малкото бивши комунистически държави, които все още не са разкрили напълно архивите на своите тайни служби.

Това поражда и друг въпрос, който все по-често се обсъжда в дипломатически среди: доколко мрежите и влиянието, изградени още по времето на югославските служби, продължават да играят роля в политическите процеси на Балканите и дали част от тези връзки не поддържат и днес близки канали към Белград.

Икономическите показатели са категорично в полза на България

България е член на Европейския съюз от 2007 г., което дава достъп до единния европейски пазар от над 440 млн. потребители, европейски фондове и инвестиции за инфраструктура, бизнес и земеделие, както и свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора. Сърбия е формален кандидат за членство в ЕС от 2012 г., но не е отворила нова преговорна глава през последните години.

Българската икономика е по-силно свързана със западните икономики - Германия, Италия и други държави. Членството в ЕС създава по-стабилна регулаторна рамка, по-лесен достъп до европейски инвестиции и по-високо доверие от международните инвеститори.

Макроикономическите данни също показват предимството на България. Брутният вътрешен продукт на страната е около 116 млрд. долара, докато този на Сърбия е приблизително 100 млрд. долара. БВП на човек от населението достига около 18 000 долара в България срещу около 13 700 долара в Сърбия. По показателя БВП по паритет на покупателната способност на човек България също изпреварва - около 41 500 долара, докато в Сърбия е приблизително 32 200 долара.

Разликата се вижда и на пазара на труда. Безработицата в България е около 3,5%, докато в Сърбия е приблизително 8,0%. Държавният дълг на България е един от най-ниските в Европа - около 28,4% от БВП, докато в Сърбия той е около 44% от БВП.

Членството на България в Европейския съюз и НАТО дава по-голяма международна тежест и участие във вземането на решения на европейско и глобално ниво. България има представители в Европейския парламент, Европейската комисия и други институции на ЕС. Сърбия няма участие в нито една от тези структури.

Предимства в отбраната

Като член на НАТО България е защитена от член 5 - принципа за колективна отбрана. Сърбия е „военно неутрална“ и не е част от този съюз. България участва в съвместни програми, учения и стандарти на НАТО. Част от модернизацията на армията ѝ включва придобиването на изтребители F-16 Block 70.

Основните предимства на България пред Сърбия произтичат от по-дълбоката ѝ интеграция в западните институции - най-вече чрез членството в Европейския съюз и НАТО.

Реално сравнение между България и Сърбия в икономика, политика и военна мощ

Данните за икономическите показатели са базирани на оценки на Международния валутен фонд (IMF World Economic Outlook), Световната банка (World Bank), Европейската комисия и Евростат.

България има предимство в икономиката - по-висок БВП на човек, по-ниска безработица и по-нисък държавен дълг. Членството в Европейския съюз и участието на София в европейските институции дава значителни политически плюсове.

И след 10 години - около 2035 г. - България ще бъде по-богата икономика от Сърбия, сочат повечето международни икономически прогнози. | БГНЕС