Разширеното Световно първенство по футбол, което за първи път ще се проведе в три държави - САЩ, Канада и Мексико - трябваше да бъде най-големият спортен празник в историята на турнира. Вместо това шампионатът все повече се превръща в отражение на съвременните геополитически конфликти и вътрешнополитически разделения, пише британската журналистка Мехрийн Хан в анализ за списание „Форин Полиси“.

Световното първенство през 2026 г. ще бъде безпрецедентно по мащаб - броят на участниците се увеличава от 32 на 48 отбора, ще бъдат изиграни над 100 мача, а турнирът ще продължи повече от месец. За първи път домакинството е поверено на три съседни държави. Организаторите експериментират и с нов модел за ценообразуване на билетите, който вече предизвиква недоволство заради високите цени. Очаква се шампионатът да бъде и един от най-горещите в историята заради климатичните условия в някои райони на САЩ през лятото.

Политиката винаги е съпътствала световните първенства, но този път напрежението изглежда по-силно от всякога. Според Хан дори турнирите в Русия през 2018 г. и Катар през 2022 г., които предизвикаха сериозни международни спорове, не са били съпътствани от толкова много противоречия още преди първия съдийски сигнал.

Историята показва, че световните първенства често са използвани като инструмент за политическа легитимация. Италия на Бенито Мусолини е домакин през 1934 г., Аржентина по време на военната хунта организира турнира през 1978 г., Русия приема шампионата при Владимир Путин, а Саудитска Арабия ще бъде домакин през 2034 г. За авторитарните режими подобни събития са възможност да демонстрират национална мощ, да засилят патриотичните настроения и да подобрят международния си имидж чрез т.нар. спортна дипломация.

Според анализа обаче американският случай е различен. Вашингтон не използва първенството за подобряване на репутацията си, а рискува то да се превърне в своеобразен тест за състоянието на американската „мека сила“. В условията на засилваща се конкуренция между великите сили и отслабващо глобално влияние на САЩ турнирът може да се окаже символичен момент в прехода към един по-многополюсен свят.

Една от най-сериозните теми около първенството е имиграционната политика на администрацията на Доналд Тръмп. Въпреки уверенията на ФИФА, че притежателите на билети и официалните лица ще получават необходимите разрешения за влизане, на практика вече се появяват множество проблеми.

Сред най-показателните случаи е този на сомалийския съдия Омар Артан, определен за най-добър рефер в Африка, който беше спрян на американската граница и върнат обратно, без да получи разрешение да влезе в страната. Появиха се и информации за продължителни проверки на националния отбор на Сенегал, както и за часове разпити на футболисти от Ирак и Швейцария. Според Хан това показва, че обещаните от ФИФА изключения практически не работят.

Допълнително напрежение създават плановете американската Служба за имиграционен и митнически контрол (ICE) да засили присъствието си около стадионите. Това вече предизвика остра реакция от страна на кметове и губернатори на градове домакини, включително Ню Йорк.

Особено показателен е случаят с Иран. Когато страната се класира за световното първенство, военен конфликт със САЩ не съществуваше. След последвалото изостряне на отношенията иранският национален отбор беше принуден да премести базата си от Аризона в Мексико, тъй като американската администрация отказа тимът да бъде настанен на територията на САЩ.

Футболистите получават единствено еднодневни визи за мачовете си в Лос Анджелис и Сиатъл и трябва веднага след тях да се връщат в Мексико. Част от щаба не е получила визи, а според британската обществена медия Би Би Си САЩ са отказали да предоставят на Иран и традиционната квота от осем процента билети за неговите привърженици.

Парадоксално, според анализа подобни ограничения могат да доведат до обратен ефект, като неутралните зрители проявят по-голяма симпатия към иранския отбор именно заради отношението към него.

Така още преди началото на първенството основните теми вече не са фаворитите за титлата или звездите на терена. В центъра на вниманието попадат визовите ограничения, имиграционната политика, войната, сигурността, високите цени на билетите и геополитическите конфликти. Именно това превръща Мондиал 2026 в едно от най-политизираните световни първенства в историята и вероятно в много повече от спортно събитие. | БГНЕС