КНСБ отчита сериозни ценови аномалии при основни хранителни продукти и поставя под съмнение ефективността на пазарните механизми. Президентът на синдиката Пламен Димитров заяви, че инициативата „Кошница с грижа“ все още е твърде нова, за да бъде оценен реалният ѝ ефект, но предупреди, че рязкото поскъпване на стоки като краставиците, доматите и хляба няма икономическо обяснение и буди съмнения за спекулативно поведение, предаде репортер на БГНЕС.

„Рано е да кажем какъв е ефектът от „Кошница с грижа“. Първите ни впечатления са, че тя не е пълна – в нея липсват плодове и зеленчуци, което не е добре. Освен това са включени и стоки, които не са от първа необходимост. Всичко това трябва да бъде коригирано. Дали намаленията действително се отразяват на цените, ще можем да кажем, когато анализираме данните за следващия месец“, каза президентът на КНСБ.

По думите му синдикатът продължава да наблюдава сериозни разлики между цените на едро и дребно при хранителните продукти.

„При краставиците надценките от борсата до магазина варират от около 30% до 150%. Още по-тревожно е, че цената им на дребно през юни тази година е с 61% по-висока спрямо юни миналата година. Това няма никакво обяснение, освен спекулативно. Инфлацията е 5, 7 или 10%, както и да я измерва някой, но не е 61%“, подчерта Димитров.

Той отбеляза, че и доматите са поскъпнали с около 30% на годишна база, като сезонният фактор не може да бъде използван като оправдание.

„Обясненията с оранжерийни и градински зеленчуци вече не важат. Затова питаме през вас някой да даде отговор на потребителите защо традиционни продукти, които всеки българин слага на трапезата си, поскъпват толкова рязко“, каза той.

Президентът на КНСБ обърна внимание и на цената на кравето сирене, която според наблюденията на синдиката остава сред най-високите в сравняваните европейски държави.

Според Димитров аргументът, че цените се определят единствено от пазара, не дава отговор на случващото се.

„Пазарният принцип предполага, че когато има високо потребление и недостиг, се появява конкурентен внос. Не виждаме защо това не се случва. Очевидно има някакви пазарни пречки“, заяви той.

По думите му необяснимо е и поскъпването на хляба.

„На годишна база хлябът е поскъпнал с около 11-12%, при положение, че брашното през този период остава почти на същата цена. Няма как това да се обясни с цените на електроенергията, газа или горивата, които не са нараснали с подобни темпове“, посочи Димитров.

Той изрази съмнения и за непазарно поведение в млечния сектор и припомни, че Комисията за защита на конкуренцията вече е започнала производства.

„Очакваме най-накрая да видим резултатите. Ясно е, че има висока концентрация на пазара на мляко и това поражда въпроси“, каза той.

По повод значителните разлики в цените на едни и същи продукти в България и други европейски държави Димитров беше категоричен: „Няма друго обяснение, освен спекула. Нито транспортните разходи, нито заплатите, нито другите фактори са се увеличили с подобни проценти. Всичко останало е или неперфектна конкуренция, или спекулативни елементи.“

По думите му България има нужда не само от наблюдение на пазара, а и от активни действия на институциите.

„Комисията за защита на конкуренцията разполага с най-силните пазарни механизми. Добре е, че през последните месеци започна разследвания, но е време производителите и потребителите да видят, че има държава. КЗК разполага с най-силния инструмент – може да наложи санкция до 10% от годишния оборот на даден търговец. При обороти от над един милиард евро това би било сериозна дисциплинираща мярка за пазара“, заяви президентът на КНСБ. І БГНЕС