Живеем в свят, в който геополитиката и технологиите са неразривно свързани. Онези, които днес са начело на технологичните иновации, ще определят бъдещето. Европа трябва да бъде сред тези лидери. 

Европа има реални предимства, върху които да надгражда. Лично съм виждала тези силни страни. Европейските компании са двигател на дигитализацията на индустрията и заемат ключово място в световната верига за доставки на технологични продукти. Същевременно нашите водещи учени и пионери в областта на изкуствения интелект разширяват границите на иновациите, подкрепяни от разрастващата се мрежа от AI фабрики в Европа.

Но тези предимства, взети поотделно, вече не са достатъчни. Днес Европейският съюз разчита на доставчици извън ЕС за над 80% от своите цифрови продукти, услуги и инфраструктура. 

Тази ситуация не възникна за една нощ. Тя е резултат от десетилетия на решения, всяко от които поотделно е изглеждало напълно рационално: по-евтино беше да купуваме, отколкото да разработваме; по-бързо беше да внедряваме готови решения, отколкото да ги създаваме сами; по-лесно беше да се присъединим към глобалните платформи, отколкото да инвестираме в собствени алтернативи. Всяко от тези решения имаше своята логика. В съвкупност обаче те направиха Европа прекалено зависима. Когато ключовите технологии се проектират другаде, произвеждат се другаде и се контролират другаде, зависимостта престава да бъде икономически избор и се превръща в стратегически риск. Докладът „Драги“ от 2024 г. ясно посочва, че цифровите технологии са основен фактор за нарастващата разлика в производителността между Европейския съюз и Съединените щати. Ако изключим ИКТ-секторите, производителността в Европа като цяло е на сходно равнище с тази в САЩ. Без по-силен капацитет в цифровите технологии Европа няма да успее да преодолее това изоставане.

Именно затова Европейската комисия предложи пакет от мерки за технологичен суверенитет на Европа. Целта е Европа да премине от регулиране към иновации, от предпазливост към конкурентоспособност, от потребление към създаване на технологии, както и да гарантира сигурността на технологиите, от които зависят нашата икономика и демокрациите ни.

С този пакет даваме ясно определение на понятието „технологичен суверенитет“ и веднъж завинаги показваме, че то не е кодова дума за протекционизъм. Европа продължава да отстоява откритостта, партньорството и честната конкуренция. 

Откритостта обаче не трябва да означава уязвимост. Европа трябва да бъде в състояние да прави своя собствен избор. Не бива да приемаме бъдеще, в което нашата критична инфраструктура, чувствителните ни данни или индустриалният ни капацитет да зависят от един-единствен доминиращ доставчик извън Европа, особено ако то не е от държава с близки до нашите ценности и интереси.

Технологично суверенен Европейски съюз е този, който уверено управлява глобалната взаимозависимост в технологичната сфера, намалява стратегическите си зависимости и запазва свободата си на действие. Това не означава непременно да прекратим всички зависимости, тъй като в някои случаи цената на подобен подход би била прекалено висока.

Това не означава и че трябва да правим всичко сами. В някои области Европа трябва да инвестира в технологии, разработени тук. В други най-правилният и икономически най-ефективен подход ще бъде да работим с надеждни партньори и да диверсифицираме доставките. Именно така ще създадем реални алтернативи, така че европейските компании и граждани да разполагат с истински избор, включително възможността да предпочетат европейски решения.

Пакетът очертава три неотложни приоритета, които ще бъдат градивните елементи на цифровото бъдеще на Европа.

Първият е нов подход към полупроводниците – онези миниатюрни компоненти, които движат съвременния свят – от смартфоните, автомобилите и влаковете до медицинската апаратура, отбранителните системи, самолетите и центровете за данни. Актът за интегралните схеми 2.0 (Chips Act 2.0) ще надгради европейските предимства при конвенционалните чипове и ще ни помогне да разширим капацитета си в производството на усъвършенствани полупроводници, които все по-често стоят в основата на развитието на изкуствения интелект. Това е ключово, ако Европа иска да въвежда иновации, да произвежда и да се конкурира, без да бъде изложена на неконтролируеми сътресения, свързани с доставките и услугите.

Вторият приоритет е Законът за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект, с който Европа прави още една голяма крачка към превръщането си в континент на ИИ. Целта е до 2030 г. капацитетът на устойчивите европейски центрове за данни да се утрои, за да отговорим на нарастващото търсене. Колкото повече данни създаваме, толкова по-важно е да можем да ги съхраняваме сигурно и надеждно, особено когато става дума за критични приложения и чувствителна информация.

Третият приоритет е новата европейска стратегия за софтуер с отворения код. Тя ще използва потенциала на над три милиона европейски разработчици, които създават цифрови решения, разработени в Европа, за Европа, и в съответствие с принципите и ценностите на Европа. Публичните администрации и бизнесът имат общ интерес да упражняват по-голям контрол върху технологиите, на които разчитат, както и да могат по-лесно да ги поддържат и адаптират.

В основата на тези три стълба стои още един, четвърти въпрос, който Европа не може да пренебрегне: енергията, необходима за тяхното чисто и устойчиво функциониране. Предизвикателството не е само как да направим цифровите технологии по-екологични, а и как самите те могат да ускорят зеления преход чрез най-съвременни решения, които намаляват разходите за енергия. Трябва също така да гарантираме, че центровете за данни няма да бъдат само потребители на енергия, а ще бъдат и част от решението, като допринасят за изграждането на нови мощности за чиста енергия в полза на местните общности и на европейската икономика като цяло. Именно това е целта на Стратегическата пътна карта за цифровизация и ИИ в енергийния сектор.

Този законодателен пакет е още една градивна стъпка към бъдещето на Европа.

Бъдеще, в което нашите фабрики работят с европейски индустриален софтуер; нашите болници могат свободно да избират изкуствен интелект, разработен в Европа; нашите новатори използват европейски софтуер, за да превръщат идеите си в реалност; а европейските стартиращи компании се превръщат в световни лидери, без да напускат Европа.

Изборът е пред нас. И трябва да го направим заедно, още сега.IБГНЕС

***

Хена Виркунен, изпълнителен заместник-председател на ЕК по въпросите на технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията. 

Коментарната статия е специално предоставена на БГНЕС от Представителството на Европейската комисия в България.