Политиките за автоматизация няма да проработят при изкуствения интелект.

Компанията SpaceX на Илон Мъск наскоро излезе на борсата при зашеметяваща оценка, най-високата в историята, превръщайки своя основател в първия трилионер в света. В същия период Бюрото по трудова статистика на САЩ отчете, че средният американски работник е загубил година и половина от ръста на заплатите към май. Две от водещите лаборатории за изкуствен интелект, Anthropic и OpenAI, се готвят да наберат собствени състояния, докато доверието в технологията се срива, а тревогите за загуба на работни места и неравенство нарастват.

Политиците усещат натиска да докажат, че не са пасивни наблюдатели, докато революционна технология заплашва да преобърне социалния ред. Инстинктивният им отговор е заимстван от по-ранна епоха, когато автоматизацията навлиза във фабриките. Този модел никога не е работил особено добре: от 80-те години насам той не успява да компенсира напълно съкратените работници, а в развитите държави неговото прилагане съвпада с нарастващо неравенство. И той е още по-неподходящ за това, което предстои.

Основните елементи на държавния подход към автоматизацията, разработен първо в САЩ и адаптиран в различна степен другаде, включват преквалификация на работниците, социално подпомагане чрез обезщетения за безработица, компенсации за губещите чрез помощ при търговски адаптации и стимули за работодателите да задържат работни места възможно най-дълго. Предпоставката е, че след болезнен преход икономиката се стабилизира на по-високо ниво на производителност, създава нови работни места и прави всички по-добре.

Правителствата отново поставят преквалификацията и повишаването на уменията в центъра на своите стратегии. Правителството на Индия говори за „национален двигател за преквалификация“, който да повиши уменията на милиони. Канада обещава AI грамотност и трудово посредничество за младите работници. Южна Корея предлага професионална преквалификация и програми за трансформация на заетостта. Съединените щати все още нямат федерална рамка за работници, изложени на риск от изкуствен интелект, но в Конгреса се обсъждат двупартийни законопроекти с фокус върху повишаване на уменията. Отделни щати действат самостоятелно: изпълнителната заповед на губернатора Гавин Нюсъм предлага преквалификация на застрашени бели якички в Калифорния, а премиерът Джаклин Алан предлага подобна програма във Виктория, Австралия. Други отиват още по-далеч: Пекин не само насърчава обучение от работодателите, но и чрез съдебни решения предупреждава компаниите да не съкращават персонал при внедряване на изкуствен интелект.

Тези мерки са добри намерения, но вероятно недостатъчни, защото прилагането на инструментариума от ерата на индустриалната автоматизация срещу изкуствения интелект означава да се води вчерашната война. Разликите са съществени.

Първо, мащабът и формата на изместването на работни места от AI са различни. Изследване на екипа ми в Digital Planet показва, че 9,3 милиона работни места в САЩ са изложени на риск в рамките на пет години, а при ускорено внедряване броят достига 19,5 милиона, като са застрашени доходи между 757 милиарда и 1,5 трилиона долара. Това е твърде голям дефицит, за да бъде запълнен от програми за преквалификация или фондове за безработица. Фирмата Challenger, Gray & Christmas отчита около 1,2 милиона съкращения през 2025 г., като темпът се ускорява. Освен това съкращенията са структурни, а не циклични: компаниите не намаляват персонал заради криза, а трайно преструктурират работната си сила, използвайки AI като основен мотив.

Основният стълб на политическата реакция, преквалификацията, стъпва върху предпоставка, която може да не е валидна в ерата на AI. Исторически машините, от механичната предачна машина до заваръчните роботи, поемаха физически и рутинни задачи и освобождаваха хората за по-висококвалифицирана когнитивна работа. Изкуственият интелект обръща тази логика. Той засяга най-силно именно когнитивния, аналитичен труд, включително професии, за които е необходима университетска степен. Утвърждението, че AI ще допълва, а не ще замества знанието, предлага по-малко утеха, отколкото изглежда: нашите изследвания показват, че работните места, които AI може да допълва, са същите, които може и да автоматизира. Допълване и заместване не са противоположности, а две проявления на една и съща способност. И заместването може да се случи бързо, за разлика от предишни вълни, които се разгръщаха десетилетия. Това прави преквалификацията по-трудна за прилагане.

Най-малко отчетеният, но екзистенциален проблем е, че фискалният модел може да се срине. Социалните системи се финансират основно от данъци върху труда, които носят около половината от приходите в развитите държави, докато корпоративните данъци осигуряват едва около една осма. Доходите от труд се облагат средно с около 35%, докато капиталът се облага около 20% или по-малко след различни изключения. Обещаните печалби от AI прехвърлят доходите от широка база работници към собствениците на капитал. Така самата данъчна основа, която финансира социалната защита, се свива. Резултатът е порочен кръг: работниците губят два пъти, първо като доходи, които изчезват, и второ като дял от печалбите, който се концентрира при собствениците на алгоритмите. Неравенството се увеличава едновременно от две посоки.

Какво тогава трябва да замени стария модел?

Първо, уменията трябва да се третират като постоянна инфраструктура, а не като еднократна мярка, с фокус върху AI грамотност. Работниците с AI умения печелят с 62% повече в световен мащаб. Подходът трябва да бъде превантивен, подобно на ваксинация, а не реактивен след съкращение. Примери са Сингапур, който разглежда ученето през целия живот като обществено благо, Естония, която въвежда AI инструменти в средното образование, и Франция, която предлага индивидуални обучителни сметки за всеки работник.

Второ, ресурсите трябва да се насочват според способността за адаптация: възраст, спестявания, преносимост на уменията и устойчивост на местния пазар на труда. Висококвалифицирани професии като софтуерни инженери и финансови мениджъри могат да се адаптират сами. Приоритет трябва да имат хората в рутинни административни и търговски роли, които са най-уязвими.

Трето, политиките трябва да отчитат различната скорост на внедряване на AI. Дания прилага модел на „гъвкава сигурност“, Швеция използва съвети за трудова мобилност, а Германия субсидира намалено работно време, за да избегне масови съкращения.

Четвърто, необходима е предварителна оценка на въздействието върху заетостта преди внедряване на AI, а не след това. Държавите, като големи купувачи на AI системи, могат да изискват оценка на потенциалните съкращения. Работодателите също трябва да декларират ефекта върху заетостта, както вече отчитат екологични показатели.

Пето, и най-трудно, трябва да се намери механизъм за по-справедливо разпределение на печалбите от производителността чрез данъчна реформа или „AI дивидент“.

Основният проблем е системната данъчна предубеденост срещу труда, която насърчава автоматизацията не заради реална ефективност, а заради данъчно предимство. Изравняването на данъчното третиране на труд и капитал би насърчило по-балансирано внедряване и би финансирало социалната система. Рискът е, че прекомерното облагане на капитала може да намали инвестициите или да изнесе бизнеси в други юрисдикции, но съществуват работещи модели от скандинавските държави, които пренасочват данъчната тежест към потребление и замърсяване, както и примери за данъци върху богатство и затваряне на корпоративни вратички. Южна Корея въведе т.нар. „данък върху роботите“, макар и ограничен.

Освен данъчната система държавите могат да изискват от компаниите да финансират програми за подкрепа на засегнати работници, да налагат такси върху AI изчислителна мощ или енергийна консумация, да въвеждат лицензионни плащания за използване на човешко знание или да придобиват дялове в AI компании и да разпределят дивиденти към гражданите. Подобни идеи напомнят фондовете в Аляска и Алберта, където обществото получава дял от природните ресурси. В САЩ тези идеи намират необичаен политически консенсус между различни фигури като Доналд Тръмп, Стив Банън и Бърни Сандърс, макар че няма съгласие как точно да се прилагат.

Архитектите на AI икономиката натрупват трилионни състояния, докато реалните доходи на средния работник намаляват. Подходът с инструментите от индустриалната ера няма да бъде просто недостатъчен, а контрапродуктивен: работниците ще бъдат изоставени, социалната система ще се свие, а неравенството ще се увеличи. Въпросът не е дали това ще се случи, а как ще бъде управлявано.

Изкуственият интелект променя правилата и политиката трябва да навакса. | БГНЕС

----------

Бхаскар Чакраворти, декан по глобален бизнес в Училището по право и дипломация „Флетчър“ към Университета „Тъфтс“. Неговият анализ е публикуван във „Форин Полиси“.