Европейският комисар по разширяването Марта Кос е в центъра на тежък скандал, свързан с мракобесната югославска тайна полиция УДБА, предаде БГНЕС.

Архивни документи на словенската Държавна сигурност от края на 80-те години описват оперативна линия, свързана с назначаване на словенски журналист в германска медия в Кьолн. В разработките се появяват кодовите имена „TARA“ и по-късно „BLANKA“, които според словенския изследовател Игор Омерза се отнасят до Марта Кос.

Материалите са публикувани от словенския изследовател Игор Омерза в книгата „Комисарката“ („Commissioner: Marta Kos as a reliable collaborator of the communist secret police“). Част от тях бяха представени на 10 март в Европейския парламент по инициатива на словенския евродепутат Романа Томц от Европейската народна партия.

Марта Кос първоначално отричаше обвиненията и ги определяше като дезинформация. Европейската комисия заяви единствено, че кандидатурата ѝ е преминала стандартната процедура на проверка и е била одобрена от Европейския парламент.

Самите документи обаче съдържат конкретни оперативни разработки, дати и имена.

Архивите произхождат от словенската Държавна сигурност (SDV), която е част от системата на югославската тайна полиция УДБА. Част от материалите са съставени в центъра на службата в град Словен Градец.

В тях се появяват кодови обозначения „TARA“, „LOVRO“, „STRUNA“, „TIM“, а в по-късни документи и „BLANKA“.

Един от ключовите документи е план за действия на сътрудника „LOVRO“. В него се казва, че чрез контакт с лице под кодово име „STRUNA“ се открива възможност „TARA“ да бъде назначена в радиото в Кьолн.

В резюмето на документа е записано, че чрез подобно назначение може да се получи „поглед върху дейността на институцията“.

В друг архивен материал от 5 октомври 1988 г. се описва разговор между „LOVRO“ и „STRUNA“. Там се посочва, че съществува реална възможност „TARA“ да получи работа във Федерална република Германия.

В същата оперативна линия се споменава германска медийна структура в Кьолн, обозначена като RDW. В документите абревиатурата се използва за Radio Deutsche Welle (Радио „Дойче веле“).

В архивите се описва как „STRUNA“ предава на „TARA“ формуляр на медията, който тя трябва да попълни заедно със снимки и кратка автобиография. Отбелязва се, че назначението в редакцията в Кьолн се оценява като напълно реална възможност.

В документ от 27 септември 1989 г. се казва, че източникът „TARA“ е получил писмена оферта за работа от RDW Köln (редакцията на „Дойче веле“ в Кьолн).

В текста се подчертава, че тази оферта е резултат от усилията на Алоиз Лампрет, който е имал влияние в словенската редакция на медията.

Същият Лампрет се появява многократно в документите като ключова фигура в контактите между германската медия и лицата от Словения.

В архивен документ от 26 декември 1989 г., посветен на кадрови промени в Radio Deutsche Welle (Радио „Дойче веле“), вече пряко се появява името на Марта Кос. Тя е описана като журналист от RTV Ljubljana (Радио и телевизия Любляна).

В същия текст се посочва, че нов директор на медията е Дитер Вайрих (Dieter Weirich) - бивш депутат от CDU (Християндемократически съюз).

В документа се отбелязва и че при подбора на кадри решаваща роля има ръководителят на словенската секция Алоиз Лампрет.

Сред изброените лица в редакцията се появяват имената:

Саша Вероник (Saša Veronik)
Сашо Петелин (Sašo Petelin)
Марта Кос (Marta Kos)
Алоиз Лампрет (Alojz Lampret)
В списъка на институциите се посочват Radio Deutsche Welle (Радио „Дойче веле“) и Deutsche Rundfunk (Германско радио) в Кьолн.

В документ от 1990 г. се появява и ново кодово име - „BLANKA“. В него се казва, че „BLANKA“ вече работи в RDW Köln (редакцията на „Дойче веле“ в Кьолн).

Документът описва контакти между нея и словенската Държавна сигурност. В текста се казва, че тя е запознала службата с начина на работа на редакцията, със структурата на медията и с хората, които работят там.

Отбелязва се и че при постъпването си на работа тя е подписала договор за поверителност, който забранява разпространяването на вътрешна информация.

В същия материал се описват контактите ѝ с журналисти от словенската редакция, както и връзки с германската телевизия ZDF (Втора германска телевизия).

Последната страница на документа съдържа и задачите, които службата поставя. Там се казва, че „BLANKA“ трябва да изгради трайна позиция в германска медия, да установява контакти с институции и лица, интересни за словенската Държавна сигурност, и да следи за признаци за присъствие на германските служби за сигурност.

Най-точното заключение от архивите е, че съществува последователна оперативна линия около „TARA“, а по-късно „BLANKA“, свързана с работа в германска медия в Кьолн, като в същия контекст пряко се появява името Марта Кос.

Скандалът има и политически измерения. Темата за архивите на УДБА остава изключително чувствителна, а Сърбия и Северна Македония и до днес са едниствените бивши тоталитарни държави не са разкрили архивите на Държавна сигурност.

По информация на дипломатически източник последната среща между сръбския президент Александър Вучич и Марта Кос в Белград е преминала в изключително остър тон, като сръбският лидер е използвал груб език по неин адрес.

В същото време въпросите се насочват и към ръководството на Европейската комисия, начело с Урсула фон дер Лайен. Според източници от Европейския парламент част от поправките в миналогодишния доклад за Северна Македония на евродепутата Томас Вайц са били насърчени от Генералната дирекция за разширяване на Европейската комисия (DG ENEST).

Начело на тази дирекция е Герт Ян Купман (Gert Jan Koopman).

В дипломатически среди се поставя и друг въпрос: защо еврокомисарят по разширяването Марта Кос до момента не е посетила Косово, въпреки че страната е един от ключовите казуси в политиката на разширяване на Европейския съюз. Отчетен е и натискът върху България, включително по въпроса за свързаната със сръбските служби организация ОМО „Илинден“, която е обявена за противоконституционна поради заплахата за териториалната цялост на България.

Публикуваните архивни материали поставят сериозни въпроси. В тях има конкретни дати, номера на разработки, кодови имена, описани срещи, трудова оферта и пряко споменаване на Марта Кос в същата оперативна среда.

Време е за ясен отговор от Брюксел. | БГНЕС