През август средното еднократно плащане достигна 596 000 рубли (около 6700 долара), което се равнява на повече от 6-месечна средна заплата. В комбинация с допълнителното федерално плащане от 400 000 рубли, един войник на договор сега получава почти един милион рубли (11 500 долара) при постъпване на служба.
Дори с тези плащания, които са огромни за повечето руснаци, Москва е набрала много по-малко договорни войници, отколкото твърди Министерството на отбраната. Въпреки строгия правителствен контрол върху медиите, информацията за зашеметяващите загуби на хора на фронта се разпространява. Британското военно разузнаване твърди, че руските загинали и ранени вече са над 500 000, а понякога надхвърлят 1000 души на ден.
Според разследването на уебсайта Istories много от тях са решили, че отказът да се бият е единственият начин да запазят живота си.
Руските региони са постигнали едва 50-60% от целите си за набиране на войници през 2023 г., а тенденцията за намаляване на броя на войниците продължава. Владимирска област, на изток от Москва, изпрати на фронта през април тази година по-малко договорни войници, отколкото през февруари, и беше принудена да намали още повече целите си за набиране на войници за Украйна.
Някои служби за набиране на персонал сега се съсредоточават върху принуждаването на наборници и мобилизирането на лица, които вече са на фронта, да подпишат договори.
След навлизането на Украйна в Курската област броят на желаещите да се сражават не се увеличи, въпреки призивите на Кремъл към руския патриотизъм. Напротив, правозащитниците заявиха, че са „удавени“ от молби на наборници, които искат да избягат от новата зона на бойните действия.
Get Lost, организация, създадена скоро след началото на войната, помага на тези, които не искат да се бият. Според активисти повече от 34 000 души вече са получили нейната помощ.
Групата оказва правна подкрепа, като съветва потенциалните наборници за техните права, помага им да се противопоставят на незаконното поведение на военните служби за набиране на войници и, ако законните методи не дадат резултат, им помага да се скрият от военните власти в Русия и в чужбина.
Те също така са извличали хора от фронтовата линия и тайно са организирали бягството им от страната.
Не по-малко важна е психологическата подкрепа, предлагана на потенциалните дезертьори. Основателят на проекта, Григорий Свердлин, казва, че решението да се противопоставиш на системата или да се укриеш е трудно и хората трябва да обмислят правилно психическото въздействие, преди да вземат такова решение. Алтернативата е малко по-добра - нагласата за подчинение и навикът за безусловно изпълнение на правителствените заповеди често водят до това, че хора, които не искат да се бият, се оказват на фронтовата линия.
Психолозите, работещи в организацията, казват, че „патерналистичната култура“, в която са израснали повечето руснаци, ги затруднява да се противопоставят на държавните органи или общественото мнение. В страна, в която преобладава беззаконието и защитните механизми като полиция, преса и съдилища не функционират правилно, хората се чувстват зависими от държавата или други органи, които могат да предложат защита.
Психологът Екатерина Кронгауз е забелязала, че хората често механично следват процедурите: приемат призовка, явяват се в службата за набиране на военнослужещи и т.н. Дори и тогава те могат да вярват до последния момент, че няма да бъдат изпратени на фронта.
Някои търсят помощ от Get Lost едва след като вече са изпратени на война - след като са преживели първата си битка или раняване. Григорий Свердлин открито признава, че съветва да се предадат на украинците, ако дезертирането от фронта не е вариант.
Доброволците, които първоначално са отишли на фронта по идеологически причини, преди да разберат колко различна е реалността от пропагандата, също са започнали да търсят помощ, според Дария Берг, ръководител на отдела за помощ и евакуация на Get Lost.
Професионални войници, които са избрали кариерата си преди инвазията и по морални причини не искат да участват във войната, също се обръщат към правозащитници. Много от тях дезертират, след като са били ранени, осъзнавайки, че ще бъдат изпратени обратно на фронта.
Покрай изпращането на наборни войници в Курска област правозащитниците съобщават, че са получили десетки призиви от цяла Русия - от Мурманска област до Краснодарския край. Иван Чувиляев, говорител на организацията, заявява, че изпращането на наборници от пролетния набор през 2024 г. в Курска област е незаконно, тъй като младежи, които са служили по-малко от 4 месеца, не могат да бъдат изпращани в т.нар. антитерористична операция. | БГНЕС
------------
Ксения Кирилова, Center for European Policy Analysis