На днешния ден преди двадесет години в ареста на Международния трибунал в Шевенинген почина Слободан Милошевич. Бившият високопоставен комунистически функционер, по-късно президент на Сърбия и на разпадащата се Югославия, дългогодишен господар на живота и смъртта, си отиде без присъда - преди да приключи процесът срещу него в Хагския трибунал.

Милошевич не доживя да бъде осъден за безбройните престъпления, в които беше обвинен. Цялото му управление на практика представляваше престъпление с почти сюрреалистични, гигантски мащаби.

Обвинителният акт срещу него включваше огромен списък от деяния: геноцид, съучастие в геноцид, депортации, убийства, преследване на политическа, расова и религиозна основа, принудително преселване на население, изтребление, умишлено причиняване на тежки страдания, грабеж на обществено и частно имущество, нападения срещу цивилни, жестоко отношение, разрушаване на образователни и религиозни обекти и още много други. Няма престъпление, което Милошевич да не извърши през 90-те години, той направи всичко по силите си, за да се превърне в най-лошия владетел и най-големия престъпник в историята на Сърбия.

Сивият комунистически апаратчик

Началото на кариерата му не предвещаваше катастрофата, която предстои. Завършва право, след което се занимава с икономическа дейност. Става генерален директор на „Техногас“, а по-късно и директор на „Беобанка“. До тези постове достига благодарение на подкрепата на своя покровител Иван Стамболич, пише авторитетния новинарски портал от Войводина „Автономия“.

В политиката влиза сравнително късно за социалистическите стандарти - едва в петото десетилетие от живота си, когато става член на Президиума на Централния комитет на Съюза на комунистите на Сърбия. След това кариерата му започва бързо да се издига: през 1984 г. е избран за председател на Градския комитет на партията в Белград, а две години по-късно оглавява Съюза на комунистите на Сърбия.

По това време кмет на Белград е Богдан Богданович. По-късно той си спомня за Милошевич от онзи период, когато вече е в открит конфликт с новия режим:

„Имах чувството, че това е един скромен човек, дошъл в политиката от банковия свят. Говореше в някакви общи фрази - всички говореха така. Беше доста послушен и сервилен към Стамболич, а и към мен се държеше много добре.“

„Никой няма право да ви бие“

Превръщането на Милошевич от партиен бюрократ в народен вожд с диктаторски амбиции започва през пролетта на 1987 г., по-точно на 24 април. Няколко дни по-рано Стамболич, тогава президент на Сърбия, го изпраща в Косово като своя дясна ръка, за да успокои междуетническите конфликти между косовските сърби и албанци.

Милошевич пристига в Косово поле заедно с партийния ръководител на Косово Азем Власи и говори пред основно училище пред няколко хиляди събрани сърби.

Местни активисти го молят да се върне и да изслуша оплакванията им. На 24 април го чакат хиляди сърби пред Дома на културата. Полицията едва успява да го вкара вътре. Сърбите се оплакват, че албанци ги малтретират, а навън протестиращи хвърлят камъни по полицията, съставена предимно от албанци. Полицаите отвръщат с палки.

Милошевич излиза сред тълпата, усеща за първи път силата на масата и произнася прочутата фраза, която поставя началото на последвалия драматичен политически курс:

„Никой няма право да ви бие.“

По-късно става ясно, че събитието не е било спонтанно, а добре режисирано. Един от активистите на т.нар. антибюрократична революция, Мирослав Шолевич, описва случилото се така:

„С тази фраза той беше възкачен на престола.“

Същата вечер Белградската радио-телевизия започва да изгражда мита за Милошевич като народен трибун и велик национален лидер, застанал на страната на сърбите в Косово.

Архитектът Богдан Богданович по-късно коментира тази трансформация:

„Неговата странна метаморфоза започна някъде там, на Косово поле, когато усети масата. Тогава настъпи метаноя - промяна на личността. Изведнъж се появи съвсем друг човек. Това вече не беше човекът, когото познавах. Или тогава се е прикривал много умело.“

Завземането на властта

Само няколко месеца по-късно, през септември 1987 г., на известното Осмо заседание на партията крилото на Милошевич от догматични комунисти отстранява Драгиша Павлович - представител на по-умереното течение около Стамболич. През декември същата година е отстранен и самият Стамболич.

Така Милошевич поема властта и я задържа до 5 октомври 2000 г. От този момент нататък той има един основен императив - да управлява, да натрупва все повече власт и сила, да властва над възможно най-много хора, без диалог, без преговори и без компромиси.

Редакторите на медиите са сменени и на тяхно място са поставени лоялни кадри. Същото се случва във всички държавни и обществени институции чрез процес, наречен тогава „диференциация“. Това означава разделение на „подходящи“ и „неподходящи“, на лоялни и предатели - принцип, който през следващите години става водещ в политическия живот.

Новият лидер се опира преди всичко на втория ешелон на партията – хора без особени способности, но с огромни амбиции, готови да следват лидера си безусловно. Сред тях са Борисав Йович, Радоман Божович, Душан Митевич, Зоран Соколович и много други.

Идеологията на „Велика Сърбия“

През 1986 г., докато все още играе ролята на умерен комунист, Милошевич осъжда известния меморандум на Сръбската академия на науките и изкуствата като израз на сръбски национализъм. След като овладява властта обаче, приема националистическата програма на сръбските академици, писатели, духовници и интелектуалци като мощно средство за мобилизация на обществото.

„Великосръбската идеология на интелектуалния елит послужи на Милошевич като нож за клането на Югославия.“

Интелектуалният кръг около писателя Добрица Чосич дълго време работи върху идеологическата основа за разпадането на Югославия. Милошевич се оказва политикът, който има властта да приложи тази идеология на практика - с всичките ѝ кървави последици.

Пътят към войната

След като консолидира властта си в Сърбия, Милошевич започва да търси доминация и в рамките на югославската федерация. Организира серия от масови митинги, създава атмосфера на популизъм, истерия и агресия. Най-големите събирания се провеждат на Ушче в Белград и на Газиместан в Косово.

Т.нар. „антибюрократична революция“, наричана още „събуждане на народа“, има една основна цел - увеличаване на властта на Милошевич.

Ръководството на Войводина е свалено през 1988 г. по време на т.нар. „йогуртена революция“, а през 1989 г. е извършен преврат в Черна гора. Същата година автономията на Косово е премахната с помощта на армията и след убийства на демонстранти.

Разпадането на Югославия

Новата сръбска конституция от 1990 г. поставя Сърбия над федералната държава и влиза в противоречие с югославската конституция. В член 135 се посочва, че Сърбия ще спазва законите на федерацията само когато прецени, че това е в нейн интерес.

Така на практика Сърбия първа се отделя от федерацията, което ускорява разпадането на Югославия.

Подготовката за войните

Следващата стъпка е разпадането на Съюза на комунистите на Югославия през 1990 г. и постепенното поемане на контрол върху Югославската народна армия.

Реалното командване на армията се осъществява от неформална „група на шестимата“, в която освен Милошевич участват Борисав Йович, Велко Кадиевич, Благойе Аджич, Бранко Костич и Момир Булатович.

Подготовката за войни започва още преди някоя от републиките официално да напусне федерацията.

Непостижимото количество зло

След кратката война в Словения започва агресията срещу Хърватия, след това войната в Босна и Херцеговина, конфликтът в Косово и бомбардировките на НАТО.

Последствията са катастрофални: разрушеният Вуковар, обсадата на Сараево, лагерите Омарска, Кератерм и Трнополе, етническите прочиствания в Подринье, масовите убийства в Биелина и Зворник, разрушаването на над 600 джамии в Босна, масовите изнасилвания, геноцидът в Сребреница, масовите гробове и още безброй трагедии.

По думите на поета Миодраг Станисавлевич, Милошевич е „превърнал цялата страна в своя лична градина на смъртта“.

Наследството

Милошевич губи изборите през 2000 г., но отказва да признае поражението си. След масови протести е свален от власт и през 2001 г. е предаден на Хагския трибунал. Умира преди произнасянето на присъдата.

Разрушената държава, десетките хиляди жертви и милионите бежанци остават неговото трайно наследство.

Двадесет години след смъртта му в сръбската политика продължават да присъстват негови съратници и политически наследници. Лъжите и пропагандата от 90-те години все още определят обществените дебати.

Милошевич е мъртъв, но наследството му остава. Докато костите му тлеят под липата в Пожаревац, неговият неупокоен призрак продължава да броди из Сърбия. | БГНЕС