„Ние показахме, че механичната деформация на кварцовите кристали в златоносни скали създава електрически напрежения, достатъчно силни, за да задействат електрохимичните реакции, необходими за образуването на златни наночастици в разтвори на соли на този метал, както и за последващото им нарастване и натрупване в скалата. Това обяснява съществуването на големи самородни златни късове, както и естеството на появата им в пукнатини в кварцовите находища“, се казва в изследването.
До този извод стига група австралийски геолози, ръководени от Владимир Лузин, изследовател в Австралийския център за неутронно разсейване в Сидни (ANSTO), при изучаване на взаимодействието между кварцовите находища и хидротермалните течности.

Интересът на учените към тези взаимодействия се дължи на факта, че се смята, че всички налични находища на самородно злато на Земята са се образували по подобен начин.

Как точно е станало това, учените все още не могат да кажат точно, но много изследователи смятат, че чистото злато се отлага под формата на частици и самородни късове, когато температурата, налягането и химическият състав на тази течност се променят. Лузин и колегите му предлагат алтернативна теория, основана на факта, че кварцът е естествен пиезоелектричен материал, който произвежда електрически ток при различни механични деформации, включително и при въздействието на сеизмични вибрации.
Това електричество, както предполагат учените, кара златните йони да реагират с други молекули, да „отнемат“ електроните им и да се утаяват под формата на наночастици. Ръководейки се от тази идея, учените поставили слой от кварцови скали и разтвор на златен хлорид в специална машина, която разтягала и компресирала минерала със същата честота като земетресенията, и наблюдавали как се променя видът на тези аналози на златоносните кварцови жили.

Тези експерименти показват, че между слоевете кварцови скали доста бързо се появяват златни наночастици, които впоследствие нарастват до златни пясъчни зърна с диаметър няколко микрометра. Този процес беше значително ускорен, когато златните наночастици вече присъстваха в пласта, което предполага тяхната важна роля в процеса на утаяване на златото и образуване на самородни зрънца. Разбирането на това ще помогне при търсенето на нови златни находища, заключават учените. | БГНЕС