На 12 юли честваме 146 години от основаването на Националната гвардейска част – символ на държавността, воинската доблест и българската армейска традиция, предаде БГНЕС.

През 1879 г. с указ №28 на княз Александър I Батенберг е поставено началото на гвардейската част. Той я назначава за „Собствен на Негово величество конвой“.

Гвардията бързо се утвърждава като елитно бойно формирование. Осигурена с добро въоръжение и подготвени кадри, тя се превръща в школа за офицери, които заемат водещи позиции в армейската йерархия. Сред тях личат имената на генералите, Иван Колев, Христо Петрунов, Петър Марков, Александър Танев и др.

След обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година, гвардейците пристигат в Пловдив. Пресичайки Балкана, на границата между двете Българии, гвардейците ритуално свалят шапки. Те са първите, които прекрачват границата. Щандартният взвод остава при княза, а останалите гвардейци заминават да охраняват южната граница, командвани от поручик Тодор Кабакчиев, първият командир на гвардията.

С обявяването на войната от страна на Сърбия, Лейбескадронът заминава за западната българска граница при Сливница, където гвардейците доказват своя героизъм в боевете при Пирот и Драгоман. На 15.11.1885 г. по време на настъплението на българската армия към българския град Пирот сръбската и българската конница се сблъскват. Врагът е принуден да отстъпи. По-късно, когато подпоручик Александър Танев отнася отговора на княз Александър І до граф Кевенхюлер за спиране на бойните действия, в противниковия лагер гвардеецът е посрещнат с почести и уважение.

При започването на Балканската война Лейбгвардейският полк изпълнява важни задачи в сферата на разузнаването и охраната на стратегически обекти. В едни от най-важните сражения, тези при Одринската крепост на 13 март 1913 г. гвардейците първи влизат в града, пленяват началника на крепостта Шукри паша и неговия щаб без да дадат нито една жертва, при положение, че крепостта е смятана за непревземаема.

При влизането на България в Първата световна война Лейбгвардейският конен полк първоначално участва в Първа българска армия на ген. Климент Бояджиев, след което се бие на Южния фронт и охранява западната граница. След формирането на Трета българска армия през 1916 г. е включен в състава на Конната дивизия с командир генерал Иван Колев и геройски се сражава на Добруджанския фронт.

След Крайовската спогодба – връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г., Гвардейският полк има честта да бъде сред първите български войски посрещнати в Добрич. Гвардейският конен полк е сред първите български войски, посрещнати като освободители в Македония през април 1941 г.

Есента на 1944 г. Гвардейският конен дивизион участва в заключителния етап на войната срещу нацистка Германия. От октомври до края на ноември воюва на Македонския фронт в района на Гюешево-Крива паланка-Куманово-Прищина.

От 50-те до 90-те години гвардейските части претърпяват различни реорганизации и имат различни командвания от страна на Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, но винаги съществува представителна гвардейска рота за провеждане на протоколни и юбилейни мероприятия с национално значение.

През десетилетията Националната гвардейска част изпълнява церемониални и охранителни функции, като неизменно присъства на всички държавни тържества и протоколни събития. С Постановление от 2001 г. тя е утвърдена като представително формирование към Българската армия, подчинено пряко на министъра на отбраната.

Днес мисията на Националната гвардейска част е да пази и възражда българските военни традиции и да бъде жив израз на честта, историята и националната идентичност. | БГНЕС