Ароматът ѝ носи спомени, вкусът ѝ събира поколения около масата, а присъствието ѝ е толкова естествено за българския дом, колкото хлябът и солта. Баницата е символ, ритуал и топлина, предавана от баба на внуче, от ръка на ръка.

Момчил Михайлов е от хората, които не само обичат баницата, а са превърнали любимия вкус в професионален път. През 2017 г., вдъхновен от мечтата на съпругата си да има собствена пекарна, той прави първите си стъпки в бранша. Осем години по-късно семейството му вече управлява успешен бизнес и има няколко пекарни.

„Баницата ще остане задължителен вкус за българите и за поколения напред“, казва Михайлов пред кореспондента на БГНЕС от Варна.

Особено къпаната баница – онзи класически, сочен вариант с яйца и мляко, какъвто бабите ни правеха – продължава да бъде сърцето на традицията.

Днес баницата вече не е само в тава у дома. Тя се среща във всякакви форми – мини банички, веган банички, с крафт сирена, с киноа, със спанак, с трюфели...

Дали това е еволюцията? Зависи от гледната точка.

За някои „модерната“ баница е търговски каприз, за други – начин да я направят достъпна за новото поколение, с новите му вкусове и хранителни предпочитания.

Баницата отдавна е преминала границите на България. Изнася се чак до Белгия, впечатлява туристите.

„Има два полюса – едните се влюбват в нея и не могат без нея, другите са по-резервирани. Но зависи от рецептата и от това, кой я е направил“, казва още Момчил Михайлов.

Карлос от Полша също споделя: „Много е хубава. Има оригинален вкус, който е само в България“.

Докато пазарува във Варна, Стефка разказва, че предпочита да приготвя баницата у дома по най-познатия и традиционен за българина начина - със сирене, яйца, кисело и прясно мляко.

„И внуците, и правнуците я харесват”, добавя жената усмивка.

Едно е сигурно - любовта към вкуса на баницата няма да изчезне. Тя ще се предава от поколение на поколение и ще поддържа традицията жива. | БГНЕС