Хората често се страхуват от редки, но драматични бедствия като самолетни катастрофи, терористични атаки или ядрени аварии, пренебрегвайки по-често срещани опасности като автомобилни катастрофи или сърдечни заболявания.

Учените отдавна се чудят защо хората реагират толкова силно на тези събития с ниска вероятност, но с голямо въздействие.

Сега изследователи от Университета в Ексетър и този в Бристъл смятат, че са открили еволюционна причина за това. В ново проучване, публикувано в Scientific Reports, екипът използва математическо моделиране, за да покаже, че т.нар. ни реакция на „страх от риск“ може да е еволюирала, за да защити нашите семейства и генетичното ни оцеляване.

Техният модел предполага, че хората, които инстинктивно избягват ситуации, които биха могли да унищожат голяма част от тяхната общност или разширено семейство – независимо колко малко вероятно е това да се случи – са по-склонни да предадат гените си с течение на времето, отколкото тези, които поемат такива рискове по-спокойно.

Това означава, че това, което днес изглежда като ирационално поведение, може би някога е било адаптивна стратегия за оцеляване. Например, избягването на рядко, но катастрофално събитие като изригване на вулкан или племенно клане би помогнало за опазването на роднините и би гарантирало продължаването на споделените гени. През поколенията тази силна емоционална предубеденост – усещана като страх – се е вкоренила в човешката психология.

„Светът винаги е бил пълен с опасности и несигурност. Въпреки че съвременният живот е много по-безопасен, ние сме запазили дълбоко вкоренена страх от събития, които могат да причинят масови смъртни случаи. Този страх оформя нашите решения, дори когато реалният риск е минимален“, обясни д-р Саша Дал, доцент по теоретична биология в Университета в Ексетър.

Това изследване помага да се обясни и някои загадъчни съвременни поведения. След терористичните атаки от 11 септември, например, много хора в САЩ избягваха да летят със самолет. В резултат на това пътуванията по пътищата се увеличиха, което доведе до около 3000 допълнителни смъртни случая от пътнотранспортни произшествия през следващите 18 месеца. От чисто статистическа гледна точка този избор беше по-опасен, но от еволюционна гледна точка той имаше емоционален смисъл.

Водещият автор, почетен проф. Джон Макнамара от Университета в Бристъл, заяви, че тази реакция на страх не е просто страх – тя е вграден защитен механизъм. „Няма значение колко добре информирани са хората. Изглежда, че сме развили естествено предубеждение срещу редки, но катастрофални рискове. Това предубеждение, което усещаме като страх, действа за защита на нашите разширени семейства и генетичната ни линия“, каза той.

Накратко, страхът ни от редки бедствия може да е дълбоко вкоренен инстинкт за оцеляване. Дори и да ни кара да правим по-рисковани ежедневни избори, някога той е имал жизненоважна роля: да предпазва нашите предци – и техните гени – от изчезване. | БГНЕС