Тайнственият Южен полюс на Слънцето излезе наяве. За първи път човечеството получи зашеметяващи гледки към мистериозния полярен регион на Слънцето от космическия кораб Solar Orbiter. 

В смела маневра космическият кораб прелетя под планетарната равнина на Слънчевата система, за да заснеме неуловимия Южен полюс на Слънцето. Космическият кораб се спусна на 15 градуса под слънчевия екватор, за да направи първите си наблюдения от висок ъгъл, пише Interesting Engineering.

„Днес представяме първите по рода си гледки към слънчевия полюс“, каза Карол Мъндел, директор на науката в Европейската космическа агенция (ESA). „Слънцето е най-близката ни звезда, дарителят на живот и потенциалният разрушител на днешните космически и наземни енергийни системи, така че е жизненоважно да разберем как работи и да се научим да предвиждаме поведението му. Тези уникални нови гледки от нашата мисия Solar Orbiter са началото на нова ера в слънчевата наука“, каза тя. 

Но Solar Orbiter разкри повече от просто изображения. Сондата е открила хаотична магнитна мозайка, която според учените е ключова за 11-годишното обръщане на полярността на Слънцето. За разлика от Земята, магнитното поле на Слънцето се обръща приблизително на всеки 11 години. В момента то се приближава до слънчевия максимум, пикът на активност, когато слънчевите петна и слънчевите изригвания са най-интензивни и обръщане на полярността надвисва над нас. 

Ранните измервания на магнитното поле от сондата разкриха фрагментирана мозайка от северна и южна полярност в основата на Слънцето. Тази хаотична магнитна мозайка отдавна е предсказана в компютърни модели, но никога не е била наблюдавана директно. Учените казват, че проследяването на тези резки обръщания на полярността е ключово за подобряване на прогнозите за слънчевия цикъл. „Всичко в слънчевата атмосфера и целият характер на Слънцето се генерира от неговото магнитно поле и как то се променя с течение на времето. То преминава от сравнително тиха звезда до наистина активна и динамична звезда с експлозии в атмосферата. Макар моделите да предвиждаха, че полето би трябвало да е смесено, да го видим всъщност е нещо съвсем различно“, каза професор Луси Грийн от Лабораторията за космически науки „Малард“ в Лондонския университет, която работи по мисията от 2005 г. 

Слънцето, за разлика от Земята, се върти в странен, неравномерен ритъм, като средната му част се върти по-бързо от полюсите си. Това диференциално въртене извива магнитното поле на Слънцето като усукана гумена лента, докато не се скъса и не промени полярността си, сменяйки север и юг на всеки 11 години, в космическо нулиране. | БГНЕС