Край на безплатното паркиране на електрически автомобили в синя и зелена зона - това предложение е внесъл общинският съветник в Столичния общински съвет Карлос Контрера. Това съобщи самият Контрера в профила си във фейсбук, предаде репортер на БГНЕС.

Предложението на Контрера е внесено към доклада на кмета Васил Терзиев за промени в Наредбата за организация на движението, и предвижда физическите лица, притежаващи електрически автомобили или ползващи ги на лизинг, да заплащат ежегоден годишен стикер, който да им позволява преференциално паркиране в рамките на синя и зелени зона. Цената на стикера да бъде 600 евро, гласи още предложението. 

Според документа електрическите автомобили на юридически лица ( в т.ч. Spark и подобни) няма да ползват тази преференция и паркират по общите правила и общия ред.

„Разглеждам това предложение като първа стъпка да се отворят места за паркиране в зоните, които в момента се заемат от безплатно паркиращи електрически автомобили. Има случаи, когато това продължава с дни. Има цели улици, по които 50 и над 50 на 100 от обособените места за паркиране в зоните са заети от електрически автомобили. Наличието на широк кръг от субекти, които имат право на паркират безплатно в зоните за платено паркиране, на практика увеличава трафика към централна градска част, а не го намалява“, мотивира се още Контрера. 

Срещу въвеждането на подобни мерки вече се обявиха от Асоциацията на собствениците на електромобили в България. Според нея подобно решение е не само неправилно и контрапродуктивно, но и в пряко противоречие с постигнатите до момента екологични, здравни и икономически резултати. Електрическите автомобили не са причина за недостига на свободни места за платено паркиране в центъра на София, изтъкват от асоциацията. 

Според данни на МВР, Центъра за градска мобилност, както и данни от държавния портал за електронни услуги, към  3 юни 2025 г. в цяла България 22 372 са изцяло електрическите автомобили, от общо 3 762 267 водени на отчет към МВР. Това прави електричките по-малко от 0,6% от всички автомобили. Данните за София показват, че едва 1% от колите са електрически - общо са регистрирани 12 753 изцяло електрически ППС, включително товарни, автобуси и мотопеди, от общо над 1 200 000 ППС общо регистрирани в столицата.

Тези данни, наред с факта, че България е на абсолютно последно място в Европейския съюз, по процент на електрически превозни средства спрямо общия брой регистрирани автомобили, говори красноречиво, че ако в София има над 36 100 места за паркиране в платените зони и буферните паркинги /по данни на ЦГМ/, и всички регистрирани електромобили паркират в зоните, то отново ще останат над 70% свободни места за останалите автомобили.

И без това към момента облекченията за собственици на електромобили са едва на общинско ниво. Въпреки че електрическите автомобили постепенно увеличават дела си на продажби на пазара, държавата едва преди месец се сети, че е важно собствениците им да получават облекчения. И в момента продължава общественото обсъждане на новия Закон за насърчаване на електрическата мобилност, който въвежда решителни стъпки за насърчаване на електрическите мобилни превозни средства у нас.

Законопроектът цели да въведе данъчни облекчения и други бонуси за собствениците на електромобили, като повечето мерки се очаква да влязат в сила от 2026 г. Този ход идва в отговор на нарастващата нужда от модернизиране на остаряващия български автопарк, който е един от най-замърсяващите в ЕС. Новият закон предвижда редица стимули, които да направят притежаването на електромобил по-привлекателно за българските потребители. Сред основните мерки са данъчни облекчения, които предвиждат собствениците на електромобили да бъдат освободени от данък върху превозните средства. Освен това, общините ще получат правото да въвеждат безплатен или преференциален паркинг за електрически автомобили. Предвидена е и финансова подкрепа за закупуване на електромобили чрез фондове като Националния доверителен екофонд. Държавата ще подпомага и изграждането на зарядни станции, включително чрез предоставяне на право на ползване на държавни имоти.

Оказва се, че един от най-големите проблеми пред навлизането на електромобилите в България е липсата на достатъчно добре развита зарядна инфраструктура. И въпреки че се правят множество стъпки в тази посока, новият закон цели да преодолее това предизвикателство, като задължава общините да изграждат публични зарядни станции. Законопроектът предвижда конкретни норми за брой станции в зависимост от населението на градовете. Например, във всеки областен център трябва да има минимум три станции, а в градове с над 100 000 души – поне пет. Законът също така ще улесни процеса за изграждане на зарядни точки за лична употреба в частни имоти, като няма да изисква сключване на договор с оператора на електроразпределителната мрежа. Сред по-конкретните цели са създаването на 15 бързозарядни хъба по магистралите и 200 бързи зарядни станции на входовете и изходите на градовете.

И докато общината се опитва да спре естественото европейско развитие на автомобилния пазар, който се развива все по-бързо в областта на електромобилността, държавата предприема крути мерки за решаване на проблема с високите емисии от замърсяващи автомобили, след като над 80% от българския автопарк е на възраст над 15 години.

Стимулирането на електрическата мобилност в София и останалите градове на страната ще доведе не само до значително по-добро качество на въздуха, но и до по-устойчиво развитие. I БГНЕС