Яйцата амулети на Фаберже, част от изложбата „Калейдоскоп на паметта“ в НВИМ, са символ на царската власт. Те са част от вълнуващ период в българската история от не толкова далечното ни минало. 

Това заяви пред БГНЕС Деяна Костова, заместник-директор на Националния военноисторически музей. Костова показа пред камера витрините със скъпоценните яйца амулети, създадени в ателието Карл Фаберже в края на XIX в. и началото на XX в. и по абсолютно сходен начин и материали, както са се изработвали големите яйца Фаберже – главен герой в редица шпионски филми и истории за ловки крадци.

Скъпоценните яйца амулети са част от нашата сбирка бижута, която показваме рядко, избрахме да ги покажем сега в юбилейната ни изложба, добави Костова по повод голямата изложба, създадена специално за 110-годишния юбилей на НВИМ.

Колекцията на Военноисторическия музей наброява 58 броя от тези уникални произведения на ювелирното изкуство. Те са изработени от злато, сребро, емайл, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Посетителите могат да видят само някои от тях, защото от съображения за сигурност останалите се съхраняват в БНБ, а също така и поради високата им стойност.

Традицията е започната от император Александър III през 1882 г., който всяка година за Великден подарявал на съпругата си Мария Фьодоровна по едно яйце на Фаберже, по името на ювелира Петер Карл Фаберже, който става известен с неповторимите си бижута. Скъпоценните яйца се наложили като символ на царската власт и цар Фердинанд I също купувал, но това не била единствената причина.

„Идеята на тези яйца е да служат като защитни амулети. Една концепция, произлизаща от старите вярвания е, че съществуват такива предмети, които могат да предпазват от злите сили. За съжаление, тези предмети не са помогнали на нашата царска фамилия през 1944 г. както и яйцата амулети не са помогнали на самата фамилия Романови 26 години по-рано“, обясни Деяна Костова.

Тя разказва още, че яйцата са имали дълъг път докато най-накрая са в музея след 1944-та година. Те стигат като част от вещите на царската фамилия. Постъпват в НВИМ през 70-те години, а преди това са съхранявани в Министерството на отбраната.

Заинтересованите могат да видят скъпоценните бижута до края на годината в залите на НВИМ. | БГНЕС