Съюзът между Доналд Тръмп и Илон Мъск вероятно винаги щеше да се окаже толкова траен, колкото пактът Молотов-Рибентроп – споразумението, което Нацистка Германия сключва със Съветския съюз през 1939 г., дни преди да нападне Полша. Няма да разширявам аналогията твърде много поради очевидни причини, само ще кажа, че сделките рядко са трайни, когато се сключват с цел краткосрочна изгода между две страни с огромни амбиции, но с различни характери.

По-важният въпрос е: Дали това разделение е сигнал за нещо фундаментално нередно в коалицията MAGA? Какво означава бързото разочарование на най-видния новопокръстен член на Републиканската партия за президента и за по-широката съдба на партията?

На пръв поглед – не много. От една страна, разривът изглежда предимно личен. В някои отношения движението MAGA е култ към личността. Мъск не беше такава личност. Шефът на Tesla и SpaceX е брилянтен, но непредсказуем човек, чиито патологии могат да го доведат до мрачни места, както научихме повече след раздялата. Изглежда, че дори в този Бял дом някои приличия не могат да бъдат нарушени.

Нарастващата враждебност на Мъск обаче изглежда се основава и на закъснялото осъзнаване, че възвръщаемостта от неговия съюз е силно асиметрична. Като пример за умението на Тръмп да сключва едностранни сделки, това е трудно да бъде надминато. Онова, което Мъск даде – пари за кампанията, добра реклама за атаката на Департамента за правителствена ефективност срещу разточителните разходи, загубена стойност за Tesla и намалено лично богатство и репутация – не се равняваше на онова, което се предполагаше, че ще получи в замяна. Поне Съветският съюз получи парче от Полша и балтийските държави преди Барбароса да сложи край на отношенията.

Но в разрива има нещо повече от неизбежната раздяла на две мощни и несъвместими егота. При всичките си особености Мъск представляваше определена класа бизнес лидери, които с различна степен на ентусиазъм прегърнаха Тръмп и неговия неортодоксален стил. Те бяха разтревожени от задушаващия контрол на левицата върху институциите на страната и с нетърпение очакваха по-ортодоксалните в икономическо отношение части от програмата на Тръмп. Много от тях се изненадаха от ентусиазма, с който гласуваха миналата година, вярвайки, че той ще предостави предимно повече от добрите неща от първия мандат. Те се надяваха, че той ще насърчи растежа и икономическите възможности, ще обърне регулаторния фетишизъм на администрацията на Байдън и ще сложи край на екстремизма на левите.

Те са само наполовина доволни от резултата. По отношение на дерегулацията, намаляването на данъците и културната контрареволюция Тръмп не разочарова. Но все повече бизнес лидери, с които разговарям (тихо), изразяват тревога от погрешните тарифни и търговски политики, от липсата на интерес към фискалната предпазливост и от умишленото отчуждаване на съюзници и партньори по света (последният проблем е този, за който Мъск допринесе).

Разводът с Мъск е символ на напрежението в сърцето на новата републиканска коалиция. Мултиетническият алианс на работническата и средната класа на Тръмп е двигател на изключително успешната културна контрареволюция по въпросите на границата, расата, пола и националната сигурност. Но същите тези избиратели не са твърде въодушевени от свободния пазарен подход на Мъск към търговията, миграцията, данъците и разходите.

Това напрежение не е ново. То е основна характеристика на републиканската политика от десетилетия. Вероятно то ще остане предимно потиснато, докато Тръмп е шеф, поради самата сила на неговата личност и готовността на по-малко ентусиазираните му поддръжници да се подчинят. Но можем да очакваме тези разломи да се задълбочат през следващите години, когато битката за бъдещето на партията започне сериозно.

Другото значение на раздялата с Мъск е, че това представлява леко разхлабване на атмосферата на принудителен авторитаризъм, която Тръмп създаде. Тъй като бизнес лидерите са наблюдавали отношението му към адвокатските кантори и медийните компании и други, които той смята за враждебни, повечето от тях не са склонни да влязат в това витло с публична критика. Те ще следят внимателно дали Мъск ще се сблъска с възмездие. Но спектакълът, в който най-богатият човек и най-креативният предприемач в Америка нагло изобличава президента, няма как да не промени климата.

През последните седмици се появиха признаци, че и други части на гражданското общество се надигат, за да оспорят надмощието на Тръмп: сенатори, които критикуват фискалния му подход и настояват за подкрепа на Украйна; преклонението на администрацията пред съдебните решения относно депортирането.

Когато придоби и трансформира Twitter, Мъск описа себе си като „абсолютист на свободата на словото“. През изминалата година той не винаги се е държал като такъв. Но драматичният му разрив с Белия дом е полезно напомняне, че при всички опасения, които Тръмп разбираемо предизвиква за здравето на нашата демокрация, плуралистичната, многообразно република не изчезва толкова лесно. | БГНЕС

---

Анализ на Джерард Бейкър за „Уолстрийт Джърнъл“