Президентът Доналд Тръмп и неговите поддръжници са прави в едно нещо в този взривоопасен конфликт между Калифорния и федералното правителство: това не е борба само за позиции или дори за обществена безопасност. Става въпрос за ценности. И това се гради отдавна.

За Тръмп това е битка, която той сам е избрал, даваща му възможност да ескалира конфликта по един от основните си въпроси – имиграцията – в град и щат, управлявани от политически противници.

За Калифорния това е логичният резултат от дълъг и дълбок преход – от времето на доминацията на Републиканската партия към контрола на Демократическата партия – преход, който наблюдавам и документирам от повече от 30 години и който сега виждам да достига кулминация в буквални улични сблъсъци. Калифорнийците се обръщат срещу силите, изпратени тук от пазителите на една ценностна система, която щата е отхвърлил.

Мнозина калифорнийци помнят, че този щат беше солиден център на Републиканската партия. Повечето от най-великите му губернатори – Хирам Джонсън, Ърл Уорън, Роналд Рейгън – бяха верни привърженици на Републиканската партия, а държавните служители бяха почти изцяло републиканци. Уорън беше гигант на Републиканската партия в Калифорния, първият човек, спечелил три мандата като губернатор, а през 1946 г., в епохата на кръстосаното кандидатстване, първият и единствен човек, номиниран за губернатор не само от собствената си партия, Републиканската партия, но и от Демократическата партия.

Няколко години по-късно, когато Пат Браун беше преизбран за втори мандат през 1962 г., той беше първият демократ, спечелил два пъти губернаторския пост.

Това се промени. Днешна Калифорния е толкова твърдо демократична, колкото вчера беше републиканска – обрат в ориентацията, който помага да се обясни решимостта на губернатора Гавин Нюсъм и кметицата на Лос Анджелис Карен Бас в настоящия сблъсък с Вашингтон.

Нито един държавен служител в Калифорния не е републиканец. Арнолд Шварценегер беше последният републиканец, заемал поста губернатор, и той беше изключение – знаменитост, избран в извънредни избори и управлявал като центрист. Нито един републиканец не е заемал поста кмет на Лос Анджелис от 2001 г., когато умереният Ричард Риърдън напусна политиката, само за да бъде разгромен в кампанията си за губернатор. Спектърът се е променил до такава степен, че през 2022 г., когато Бас се кандидатира за кмет, нейният опонент, строителен предприемач на име Рик Карузо, се регистрира като демократ точно навреме за кампанията, осъзнавайки, че градът при никакви обстоятелства няма да избере друг републиканец за свой лидер. Сегашният окръжен прокурор направи същата сметка навреме за изборите миналата година.

Разбира се, много сили са допринесли за тази промяна, но основните сред тях са различията в подхода на партиите към околната среда и имиграцията, както и демографските промени в Калифорния, които, както много други неща, произтичащи от този щат, сега започват да се разпространяват и в останалата част на страната.

Околната среда е най-лесно проследимото от тези три развития. През 60-те и началото на 70-те години и двете партии можеха да се похвалят с успехи в областта на околната среда. Демократите бяха по-тясно свързани с усилията за почистване на въздуха и водата, но именно Ричард Никсън от Калифорния създаде Агенцията за опазване на околната среда. И макар Линдън Джонсън да подписа първия Закон за чист въздух, Никсън го разшири и подобри.

В Калифорния почитта към крайбрежието, секвоите и горите във вътрешността на страната беше двупартийно ангажимент в онези години. Но с нарастващото влияние на републиканците, които представляваха бизнеса пред опазването на околната среда и корпорациите пред потребителите, калифорнийците, които се идентифицираха с екологичните проблеми, се притекоха към Демократическата партия. До 2020 г. Тръмп и други републиканци наричаха климатичните промени измама, а Калифорния ги отхвърли. В тази надпревара 78% от всички калифорнийци заявиха, че околната среда е от голямо значение за тях при избора на президент; 91% от демократите класифицираха околната среда като ключова за тяхната подкрепа, както и 58% от републиканците. Джо Байдън победи Тръмп тук с почти 30 пункта.

Междувременно демографската картина на щата се променяше. Калифорния, която някога беше част от Мексико, винаги е била тясно свързана с южния си съсед, с когото споделя културни, търговски и семейни връзки. Процентът на жителите на щата, които са от мексикански или латиноамерикански произход, нараства стабилно от 50-те години на миналия век, до такава степен, че латиноамериканците вече са най-голямата етническа група в щата.

На теория това може да има както положителни, така и отрицателни политически последици, и имаше период, в който лоялността на латиноамериканците в Калифорния беше разделена между демократите и републиканците. Това приключи през 1994 г., когато чрез референдум, известен като Предложение 187, се опитаха да откажат държавни помощи – ваксини, образование, социални услуги – на тези, които са в щата незаконно. Тогавашният губернатор Пит Уилсън, републиканец, подкрепи Предложение 187, което му помогна да спечели преизбирането си, но отблъсна латиноамериканците масово от партията му.

Въпреки че избирателите в Калифорния одобриха Предложение 187, то се оказа върхът на антиимиграционния ентусиазъм в щата. Впоследствие по-голямата част от мярката беше отхвърлена от съдилищата, а ободрените избиратели се обърнаха към кандидати, които бяха приятелски настроени към имигрантите, независимо от това как са пристигнали в щата.

Но дебатът за Предложение 187 беше преди три десетилетия и спомените избледняват. Латиноамериканците в Калифорния и другаде подкрепиха Камала Харис през 2024 г., но Тръмп надмина очакванията сред латиноамериканските избиратели, което може би е знак за отслабване на старите антипатии.

Ако е така, събитията от тази седмица може да възродят спомените. Както гласи една стара поговорка в калифорнийската политика, трудно е да се обсъждат проблеми, когато си зает да депортираш нечия баба.

Взети заедно, демографските промени и повишената чувствителност към имиграцията и околната среда, заедно с няколко други въпроса – отчетността на полицията, прогресивните данъци върху доходите, реформата в образованието – са създали в Калифорния нова и силно усещана програма.

Докъде стигна Калифорния? Там, където Пат Браун беше първият демократ, преизбран за губернатор, синът му Джери Браун беше избран два пъти, през 1974 и 1978 г. А след това, след 28-годишно прекъсване, още два пъти, през 2010 и 2014 г. (Ограниченията за мандатите, наложени през 1990 г., ограничаваха губернаторите до два мандата, но те не бяха с обратна сила, така че Браун беше свободен да се кандидатира и да спечели отново.) Браун е може би най-уважаваният жив човек в калифорнийската политика.

Ако може да се каже, че място, толкова голямо и разнообразно като Калифорния, има кохерентен набор от ценности, днес те биха включвали уважение към околната среда, благосклонност към имигрантите, подкрепа за достойни заплати и настояване за граждански контрол над полицията. И ако тези ценности преобладават, то е за сметка на Тръмп, който е на противоположната страна на всяка една от тях.

Това напрежение се проявява отново и отново в ерата на Тръмп, тъй като президентът критикува Калифорния за борбата й с бездомността, либералните правила за гласуване и решимостта й да ограничи автомобилните емисии – всички прояви на тези ценности. Въпреки че Калифорния е мощна държава-донор на федералното правителство – данъкоплатците тук плащат около 80 милиарда долара годишно повече, отколкото държавата получава за федерални услуги – Тръмп отказа подкрепа за собствениците на домове, опустошени от горските пожари през януари, като поиска федералната помощ да бъде обвързана с приемането от щата на закони за идентификация на гласоподавателите, за да се ограничи фиктивното злоупотребяване с гласове, което според Тръмп му е коствало победата в кампанията в този щат.

Това беше опит за подкуп. Той се провали. Сега идва ред на откритите нападки.

От гледна точка на Тръмп, Калифорния му показва среден пръст за програмата му за Америка. В това той е прав. Това, което изглежда да обърква него и съюзниците му, е, че зад това презрение не стои политическото ръководство на Калифорния – не е Нюсъм, нито Бас, нито щатският законодателен орган – а са хората в щата, в преобладаващо мнозинство и водени от дълбоко вкоренени убеждения. Тези лидери просто отразяват това, което искат избирателите им. Отново, Тръмп загуби от Байдън тук с почти 30 пункта – повече от 5 милиона гласа – въпреки всички трудности на щата и всички недостатъци на бившия президент.

Всъщност, атаките на Тръмп срещу Нюсъм и Бас – включително празната му заплаха да арестува Нюсъм – може би са най-доброто нещо, което им се е случвало от доста време насам. Преди всичко това Бас беше считана за провалила се в лицето на горските пожари, които избухнаха, докато тя беше извън града; сега тя е кметът, който се изправя срещу дълбоко непопулярен и опасен президент.

Това помага да се обясни защо Тръмп избра тази битка в Калифорния, не само за да се държи като тиранин, но и за да предизвика сблъсък на ценности, да подчини Калифорния или поне да спечели точки, опитвайки се. Той разреши агресивни имиграционни акции в Лос Анджелис. Предвидимо, кварталите, в които се проведоха акциите, бяха шокирани и уплашени, а в много случаи и ядосани. Жителите протестираха, първо законно и мирно, а след това с нарастваща ярост. На 6 юни полицията на Лос Анджелис разпръсна тълпата. Беше като празненство за спечелена титла, което излезе извън контрол.

На следващия ден същите улици, които бяха напрегнати през нощта, се събудиха в спокойствие. Хора се наредиха на опашка за закуска в Гранд Сентрал Маркет в центъра на Лос Анджелис. Маршът на Десетте Цента проведе митинг срещу кметството. Полицаите от Лос Анджелис имаха щанд; един от тях се присъедини към танцуващите. Децата играеха на корнхол и хапваха натрошен лед.

Изглеждаше, че животът се връща към нормалното. Но Тръмп не можеше да позволи на Лос Анджелис и Калифорния да се възстановят, защото да позволи на Калифорния да устои, означаваше да рискува да позволи на нейните ценности да надделеят. Вместо това Тръмп разкритикува Нюсъм и Бас и разпореди на Националната гвардия да се разположи в града.

Това даде на протестиращите още един повод да се ядосат и на 8 юни избухна много по-голяма демонстрация, която продължи през нощта, съпроводена с разпръснати актове на насилие. Все още неудовлетворен, Тръмп изпрати морски пехотинци в активна служба.

И така, предизвиканите от правителството безредици продължават. Ако целта е да се успокои Лос Анджелис, решението би било просто: да се изтеглят федералните сили и да се остави полицията и шерифската служба да си вършат работата.

Но това не е целта. Безредиците продължават, защото Тръмп има нужда от тях. Той не се бори само за депортациите. Той се бори за своите ценности в щат, който ги отхвърля. | БГНЕС

---

Джим Нютън, анализ за "Политико".