В момент, когато Кочани не може да се съвземе от тъгата, потънало в черно и разрушено за няколко поколения напред, държавното ръководство, вместо да бъде стълб на подкрепа, реши да впери своя критичен пръст към онези, които протестират за справедливост. Изявленията на премиера Християн Мицкоски и подкрепата, която получи от правителството, в които се намеква, че реакциите на гражданите са политически мотивирани, а изказванията на някои от родителите – „неподходящи“, представляват дълбоко политическо недоразумение. А това само по себе си е проблем, много по-голям от „трудното“ решение, което Мицкоски е трябвало да вземе, приемайки помощта от България в първите часове след трагедията.

Бдителните и отговорни граждани на Кочани не позволиха на шока да ги парализира. Те се самоорганизираха, за да окажат подкрепа на пострадалите, да помогнат на засегнатите семейства. Това, колкото и да не им се вярва на най-лоялните последователи на Мицкоски, никога не е било и не е политически акт, а отговор на хора, които останаха разумни и решиха да дадат своя труд и знания, за да помогнат. Именно поради тази причина хората от неформалната организация „Support Kocani“ ясно се разграничиха от всякаква политическа обвързаност и конотация на своите дейности. Защото в тази група има хора от всички идеологии, вярвания и идеали. Със сигурност има по-големи десничари от „идеолога“ Марян Гьорчев и по-големи левичари от „антидискриминаторката“ Весна Бендевска. Със сигурност има и хора, които нямат политическа принадлежност, но в случая това не е важно. Тяхната дейност, тяхната работа е това, което трябва да бъде във фокуса, а тя е достойна, трезва и хуманитарна. Те не желаят и никой няма право да ги вкарва в пререканията между политическите партии.

Това, което премиерът нарече „преход към политическо движение“, всъщност са гласовете на хора, които с години са били игнорирани. Гласове на хора, които са жертви не само на една ужасяваща нощ, а на системна небрежност. Политизирането на техните изявления е опит да се потисне общественият гняв и да се омаловажи истинската причина за възмущението: хроничната неспособност на институциите. Тук никой не бива да бъде амнистиран – нито „държавотворната“ СДСМ, нито „патриотичната“ ВМРО-ДПМНЕ. Актуалното правителство на ВМРО-ДПМНЕ, вместо да посети Кочани и да се изправи пред съсипаните хора, които всяка събота протестират в „Маршът на ангелите“, тези дни се хвали, че успяло да подпечата „вековната македонска идентичност“ в Брюксел?!

От семействата на загиналите се очаква да мълчат? Да преглътнат несправедливостта? Родителите, които са изгубили най-ценното – своето дете – имат не само право, но и дълг да питат, да търсят справедливост и да протестират. Това не е политически акт! Няма нищо „политическо“ в сълзите, болката и гнева, които произтичат от тази трагедия. Отношението на премиера Мицкоски и на правителството към тези, които търсят справедливост, показва сериозната ерозия на демократичната тъкан в нашето общество. Ако това е начинът, по който държавата реагира – тогава проблемът не е в гражданите, а в така актуалните понякога ешелони на властта. От първия до последния! | БГНЕС

---

Атанас Величков, главен редактор на „Трибуна“ МК