На 3 ноември беше публикуван докладът на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на кандидатите за членство в ЕС. Особено критична беше частта, посветена на Сърбия. Докладът изтъква бавното темпо на реформите в страната и подчертава засилващата се поляризация в сръбското общество, а също и репресиите на режима в Белград срещу продължаващите студентски протести.

Документът също така обръща внимание на изключително ниското ниво на синхронизация на сръбската външна политика с тази на ЕС. Комисията изрази тревогата си от това, че Белград продължава да отказва да наложи санкции на Русия, а в Сърбия не спира да се засилва антиевропейската реторика, както никъде другаде.

Докладът обаче пропусна може би най-важният акцент. Въпреки че режимът на Александър Вучич е в най-уязвимата си позиция, след година на масови протести, от Белград продължават да идват сигнали, които са притеснителни от гледна точка на сигурността в Западните Балкани. Както в миналото, така и днес политическият елит в Белград е ангажиран с осъществяването на идеята за „Велика Сърбия“, която в съвремието ни се въплъщава в доктрината „Сръбски свят“. Този проект предвижда обединението на всички земи, населени от етнически сърби (или земи, които Сърбия приема за свои исторически територии) в една държава. Накратко – нищо ново от това, което сме свикнали да виждаме в Белград от средата на XIX в., само героите са различни.

На 1 ноември ми се отдаде възможност да задам въпрос на българския президент Румен Радев и реших да го попитам именно за опасността, която представлява проекта „Сръбски свят“ за регионалната сигурност. Отговорът на държавния глава беше, че е редно европейските институции „да се заемат по-сериозно с този въпрос“. В миналото неведнъж сме виждали Радев да се държи приятелски с Вучич, дори сме го виждали в обятията на сръбския му колега. Обективността и националното чувство обаче изискват да признаем, че в случая българският президент беше прав. Да, наистина ЕС трябва да се ангажира по-сериозно с хегемонистичните амбиции на Белград!

След броени дни думите на Радев бяха цитирани от редица сръбски медии. В отговор на българския си колега, Вучич заяви, че българите са измислили „Сръбски свят“ и отрече съществуването на подобна доктрина. Сръбският президент добави, че може би българите имат „Български свят“ и че използваме „Сръбски свят“, за да оправдаем антисръбската си политика. Той разбира се не пропусна да направи и дежурното си предположение, че България се готви да се присъедини към военния съюз на Албания, Косово и Хърватия.

Ден по-късно на сцената се появи и основният извор на антибългарска реторика в Белград и идеолог на „Сръбски свят“ – Александър Вулин. Той, за разлика от Вучич, не си направи труда да отрича съществуването на „Сръбски свят“, ами в прав текст каза, че „обединението на всички сърби не може да бъде спряно“. Вулин добави, че докато е бил шеф на сръбското контраразузнаване – БИА – е спрял „опитите на България да разпространява учебници в Сърбия, в които те наричат Източна Сърбия своя земя, а Топлишките въстаници — бандитска банда“. Той също така призова българите да поискат прошка за всички „изклани“ невинни сърби, по време на двете световни войни.

Експертите, занимаващи се с радикализация, твърдят, че една от причините даден индивид да се радикализира е, че той проектира собствените си отрицателни черти върху околните. Такъв е случаят и с Александър Вулин, а и въобще със Сърбия. Точно от Белград ли трябва да дойдат обвиненията за фалшификация на историята и избиване на невинни? Нима именно в Белград не бе роден македонизмът, който не е нищо повече от изкривяване на историческата истина, превърнала се в причина за мъченическата смърт на хиляди българи? Не беше ли Сърбия тази, която пропагандира лъжата за Шопската нация, целяща да отроди българите в Западните покрайнини? Вулин иска българите да запалят свещ за невинно избитите сърби в Сурдулица през Първата световна война, а всъщност това е поредната историческа мистификация. Белград упорито разпространява измислицата, че в Сурдулица българската армия е избила 30 000 души, което скандално не само заради абсурдно високата цифра, а и защото към този момент голяма част от населението там е запазила българското си самосъзнание.  

В поддържането на мита за Сурдулица дейно участие взима и Сръбската православна църква (СПЦ), която е основният инструмент за реализацията на „Сръбски свят“ в Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора. Тази година СПЦ удари върха на цинизма, измисляйки половин дузина инициативи, с които да се отбележи 100-годишнината на т.нар. „сурдулишки мъченици“.

В България обаче сме слепи и глухи за тези неща. Само преди седмица Българската православна църква (БПЦ), заедно със сръбски свещеници, отбеляза празника на един сръбски светец в „Света Неделя“. Месец по-рано един български политик предлагаше обща стратегия със Сърбия за прекрояване на картата на Балканите. Българите масово приветстват показването на български флаг във Велес от сръбска певица, женена за сръбски военнопрестъпник, не съзнавайки, че това беше поредното наливане на масло в огъня на антибългаризма. Не съм запознат с правилата, по които функционират православните църкви, но се питам едно: Каква е логиката БПЦ да почита като светец един средновековен сръбски крал, а над 150 години да не канонизира най-великия българин? Може би, защото в тефтерчето на последния е записано: „Народе????“. Четири въпросителни, които висят „със страшна сила“ над съвременните български политици, духовници и народ. И това не са просто препинателни знаци, това е израз на недоумение от масовата инертност и липса на национална отговорност.

Лица като Александър Вулин и сръбския патриарх Порфирий не представляват заплаха само за България, те са проводници на зловредно влияние, което заплашва сигурността на цяла Европа. И двамата са редовни гости на Путин и патриарх Кирил в Москва. И докато си измислят разни военни престъпления, които преписват на България, се прекланят пред човека, който предизвика смъртта на стотици хиляди души. И да, редно е ЕС да обърне по-сериозно внимание на този въпрос. А по повод обвиненията, че може да имаме собствен вариант на „Сръбски свят“: В XXI в. българският национален идеал е постижим само в рамките на ЕС и посредством неговото разширяване. | БГНЕС

Велислав Илиев, отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС.