Черна гора е постигнала най-голям напредък по пътя си към ЕС през последната година сред страните от Западните Балкани. Сърбия изостава по отношение на съгласуването си с външната и отбранителната политика на ЕС, тъй като не е наложила санкции на Русия заради инвазията ѝ в Украйна.

Това се казва в редовния годишен доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на кандидатите за членство в ЕС, съобщи Радио „Свободна Европа“.

В доклада се подчертава, че диалогът за нормализиране на отношенията остава от съществено значение както за Сърбия, така и за Косово, тъй като е част от техните преговори за членство.

Докладът отбелязва и нарастваща поляризация в сръбското общество, породена от вълна от масови протести, продължаващи вече година.

В Босна и Херцеговина (БиХ) се посочва застой в реформите заради „политическо напрежение“ и приемане на противоконституционни закони в Република Сръбска (РС).

Коалицията на държавно ниво се разпадна още през януари, когато депутати от партията на Милорад Додик не подкрепиха два закона, които трябваше да приближат страната към ЕС.

В Сърбия и БиХ, според доклада, съществуват рискове от „завладяване на държавата“ в контекста на борбата с корупцията.

„Корупцията остава сериозно предизвикателство, което страните кандидатки трябва да решават като приоритет“, се посочва в документа.

Комисията също така отбелязва, че процесът на разширяване „вече се движи по-бързо, отколкото през последните 15 години“.

Черна гора – най-напреднала в процеса на преговори с ЕС

Според ЕК, Черна гора е най-напредналата държава в процеса на присъединяване, тъй като е отворила всички 33 преговорни глави.

Страната започна преговори преди 13 години и до момента е временно затворила 7 глави.

„Продължаващият политически ангажимент на черногорските власти към стратегическата цел – европейската интеграция – донесе осезаеми резултати в осъществяването на необходимите реформи“, посочва документът.

ЕК похвали напредъка на Подгорица в областта на правосъдието, като отбелязва, че през 2024 г. са реализирани интензивни реформи за гарантиране на независимостта, безпристрастността и отчетността на съдебната власт.

Черна гора е подобрила законодателната и институционалната рамка за борба с корупцията и е отбелязала напредък в свободата на словото, медийната свобода и плурализма.

Отчита се и напредък в изпълнението на Шенгенските планове за действие, както и в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Черна гора е получила и финансови средства по Плана за растеж на Западните Балкани, след като е изпълнила 30 условия от реформаторската програма.

ЕС предостави 6 милиарда евро на страните от региона през 2024 г., за да ускори тяхното развитие и интеграция.

Освен това Черна гора е включена в Единната зона за плащания в евро (SEPA), което позволява на финансовите ѝ институции да извършват по-евтини и по-бързи трансакции с над 40 европейски държави.

От 1 ноември Черна гора е поканена да се присъедини и към Конвенцията за общ транзит, която ускорява движението на стоки през границите.

Сърбия – „бавни реформи“ и политическа поляризация

Сърбия е открила 22 от общо 35 преговорни глави, като 2 са временно затворени.

ЕК констатира, че властите в Белград продължават да определят членството в ЕС като стратегическа цел, но реалното темпо на реформите е значително забавено.

„Сърбия трябва да проведе достоверни реформи във всички области, особено в хармонизирането с външната и отбранителната политика на ЕС“, се казва в доклада.

ЕС настоява Белград да се въздържа от анти-европейска реторика и да подобри комуникацията с гражданите относно процеса на присъединяване.

Сърбия остава една от малкото държави в Европа – заедно с Турция и Беларус, – които не са се присъединили към санкциите срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна.

„Степента на съответствие на Сърбия с общата външна и отбранителна политика на ЕС остава ниска“, се подчертава в доклада.

ЕК също така предупреждава, че ускореното предоставяне на сръбско гражданство на руски граждани, което им дава безвизов достъп до ЕС, представлява потенциален риск за сигурността.

Докладът отбелязва и задълбочаване на обществената поляризация, свързана с масови студентски и граждански протести, започнали през ноември 2024 г.

Протестите, посочва ЕК, са израз на обществено недоволство от корупцията, липсата на отчетност и прозрачност, както и от прекомерната употреба на сила от полицията и натиска върху гражданското общество.

Сърбия е сред страните, където свободата на сдружаване, събрания и изразяване се е влошила.

По отношение на независимостта на съдебната система, Комисията посочва, че неоправданото влияние на властите и опитите за ограничаване на автономията на съда подкопават върховенството на закона и демокрацията.

„По време на протестите арестите и репресивните мерки имат сплашващ ефект върху гражданското общество“, добавят от ЕК.

Босна и Херцеговина – „реформите са в застой“

Според доклада БиХ е изправена пред политическо напрежение и застой в реформите.

„РС прие закони, които подкопават конституционния и правния ред и функционирането на държавните институции“, се казва в текста.

Тези закони впоследствие бяха отменени от Конституционния съд, а след потвърждаване на присъдата срещу бившия президент на РС, бяха насрочени предсрочни избори за 23 ноември.

Милорад Додик бе осъден на една година затвор за неуважение към решенията на Върховния представител, като е откупил присъдата си за около 18 000 евро и получил 6-годишна забрана за заемане на публични длъжности.

ЕК посочва, че БиХ изостава в приемането на Реформаторската програма, необходима, за да получи средства по Плана за растеж на Западните Балкани.

Поради това ЕК намалява финансирането за страната с 10%.

БиХ, наред с Албания, Черна гора и Северна Македония, е постигнала пълно съответствие с общата външна и отбранителна политика на ЕС, но все още изостава в независимостта на съдебната власт и борбата срещу организираната престъпност.

Страната продължава да работи по включването си в SEPA и по присъединяването към Конвенцията за общ транзит, която улеснява трансграничното движение на стоки. | БГНЕС