Българското общество е може би единственото в света, което удостоява най-големите си герои с титлата, носена от 12-те Христови ученици – апостоли. Имаме Апостол на свободата, имаме и Гюргевски апостоли, вдигнали Априлското въстание през 1876 г. Димитър Талев озаглавява втората част от романа си „Илинден“ – „Апостолът“. Тези завладяващи страници са посветени на човека, описан от Яворов като „хайдушко божество“, а от Симеон Радев като „праведник с кама в пояса“ и „бясна хала“.

Думите се отнасят за Гоце Делчев, който се превърна в новия Левски за българите, останали под османско владичество след Берлинския конгрес през 1878 г. Няма друг български герой, когото народът да е възпял в повече песни и няма друга историческа личност, която да заема по-значителна роля в съвременния политически дневен ред.

Зад легендарния образ стои реална фигура, съчетаваща в едно офицер, будител и революционен водач. Съдбата се оказва несправедлива към македонските българи, чиито родни земи, след Руско-турската война, са върнати обратно в пределите на Османската империя. Извоюването на автономен статут за Македония и обединението на всички български земи се превръща в мисията, на която Гоце посвещава целия си съзнателен живот.

Подобно на Дякон Левски, с чието дело се е запознал като ученик в българската гимназия в Солун, македонският апостол обикаля всички градове и села в поробената земя и създава мрежа от революционни комитети. ВМРО, начело с Делчев, се превръща в същинска държава в държавата, а създаденият от него четнически институт се превръща в добре обучена армия. Сам завършил военното училище в София, апостолът използва връзките си в българското офицерство, за да привлече професионални български офицери и сержанти, които да обучават македонските четници. От оръжейните складове на българската армия потичат пушки, револвери и бомби, които през тайни канали по границата между свободното княжество и поробена Македония, попадат в ръцете на четниците. Освен войн, Делчев остава докрай и просветител. Наред с оръжието, през каналите на ВМРО (изградени от самия апостол), в Македония пристигат произведенията на Ботев, Вазов и Захари Стоянов. В паметта на съвременниците си, освен със своите смелост и борбеност, Делчев е останал с милосърдието, хуманността и идеализма си. Именно това е причината Симеон Радев да напише за него:

„Гоце Делчев бе един праведник с кама в пояса. Легендата го представя като една бясна хала - и наистина никой не бе равен нему по смелост, - но в неговата природа преобладаваше мечтателността. По призвание той бе роден за апостол. Всички угнетени будеха бунт в душата му; всички крайни блянове за преустройството на обществото изкушаваха ума му. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше от него“.

Запазени са множество спомени как апостолът успява да види доброто във всеки човек и как умее не само да наказва справедливо, но и великодушно да прощава.

Героят често подписва писмата си с псевдонима „Ахил“ и съдбата го обрича на кратък, но славен живот, подобно на Омировия герой. През март 1903 г. Гоце влиза, начело на чета в Македония, за да подготви предстоящото Илинденско въстание. На 3 май (нов стил) войводата пристига в серското село Баница, откъдето на следващия ден планира да се отправи към връх Али Ботуш, където ще се проведе окръжен конгрес. Призори на 4 май 1903 г. спящите юнаци са разбудени от паническите викове на домакините си. Аскер е обградил селото и претърсва къщите. Делчев знае, че ако турците открият четата му в Баница, селото ще бъде опожарено. Апостолът повежда юнаците си, с мисълта да пробие вражеския обръч и да се измъкне от капана. Още на излизане от селото дъжд от куршуми се изсипва върху четата. Най-отпред върви Апостолът на македонските българи, изправен срещу многоброен враг. Един от куршумите го уцелва в сърцето и великият революционер се свлича мъртъв на земята.

Достоен край на едно славно битие! Със смъртта си Гоце Делчев надви смъртта, а споменът за него ще живее вечно в националната памет.

Днес народът, за чиято свобода Гоце Делчев даде живота си, е разделен в две държави. Една човеконенавистна идеология направи от братята врагове, а македонския апостол превърна от символ на единството в предмет на люти спорове. Десетилетия наред недоброжелатели на македонската независимост подклаждат изкуствен дебат около идентичността на Делчев. Управляващите в Скопие имат чудодейната способност да пътуват назад във времето и да променят историческите факти, както им е угодно. За тяхно нещастие, ръката на Гоце Делчев сама е написала:

„Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани“.

Написаното не може да бъде променено, а подобно категорично изявление не може да бъде интерпретирано превратно.

Изминават 122 години от онзи съдбовен ден, в който куршумът прониза сърцето на апостола край Баница, но делото на героя все още не е довършено. Докато идеалите на Гоце не станат реалност, личността му ще продължи да бъде знамето, под което ще се стичат онези, в които онеправданите българи ще припознаят новите си апостоли. | БГНЕС

***

Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на БГНЕС